В десет часа от полусънното й състояние я изтръгна силно чукане на вратата, но тя не помръдна. Не искаше да вижда никого.
Но вратата се отвори и влезе Хари. В едната си ръка държеше букет цветя, а в другата — кожена чанта.
Появата на красивия млад мъж не развълнува Клер. Дори не се помръдна, само го погледна с безразличие.
Хари я изчака малко, после остави нещата до леглото и дръпна завесите. Клер примижа замаяна. Дори не си направи труд да скрие голотата си.
Хари седна на стола до леглото и я загледа. Не беше трудно да се види, че дълго е плакала.
— Идвам да ти се извиня — каза той.
Клер махна с ръка. Отвори уста, да каже нещо, но ненадейно очите й се напълниха със сълзи и гласът й изневери.
Хари искаше да й подаде носна кърпа, но онази, която лежеше на масичката, беше вече мокра. Отиде до шкафа и взе припряно да отваря чекмеджетата, докато откри камара чисти кърпички. Даде й половин дузина и Клер изсекна носа си шумно.
— Дойдох да ти се извиня — започна Хари отново, а когато Клер понечи да каже нещо, вдигна ръка. Скръсти ръце зад гърба си и закрачи напред-назад из стаята. — Мисля, че преди да отпътувам за Единбург, не те бях оценил както трябва. Клер, любима, искам да съм искрен с теб. Мама ме изпрати в Лондон, за да те ухажвам. Чула за богатството ти, а представи си само прогнилия покрив, многото роднини, които трябва да изхранваме и… с една дума, на нас ни трябваха парите. — Той спря и я погледна. — Не беше нужно много, за да те завладея.
Клер изхлипа при тези думи. В действителност тя беше лесна плячка. Влюбваше се във всеки мъж, с който се запознаеше. Хари седна отново до леглото и взе ръката й.
— Отначало те ухажвах заради парите ти, но после се влюбих в теб.
Клер се разплака още по-силно, а Хари целуна върховете на пръстите й.
— Бях ти страшно сърдит, когато миналата седмица заминах за Единбург. Разбрах, че ловът не ти доставя никакво удоволствие и че идваш с мен само защото… Не можех да разбера защо. Ти мразеше лова. Изглеждаше толкова нещастна и толкова… мокра, когато се прибирахме вечер.
Хари й се усмихна.
— Знаеш ли къде прекарах последните четири дни?
Клер поклати глава и отново изхлипа. Не знаеше дали Тревилиън й е казал истината.
Хари се усмихна още по-широко.
— Разделих се с любовницата си.
Клер вдигна глава и го погледна.
— Да — потвърди Хари. — Толкова много ти се разсърдих, че реших да прекарам няколко дни при една жена, която е почтена, вярна и не ме мами. Когато пристигнах в Единбург, веднага отидох при Оливия и й разказах всичко за теб. — Хари се засмя добродушно. — Надявах се, че Ливи ще ме прегърне и ще се съгласи с мен, че си ужасна жена — но знаеш ли какво направи тя?
Клер поклати глава.
— Само се разсмя. Направо се заливаше в смях. Отначало толкова се ядосах, че за малко да си тръгна, но после Ливи ми каза: „Тя сигурно много те обича.“
Клер разтвори недоумяващо очи.
— Да, точно така каза — жена, която може да издържи цели дни на стрелбището с теб под дъжда, при това наистина те обича. — Той въздъхна. — Ливи никога не е идвала на лов с мен. Няма значение. Тя каза, че ако като теб имала достатъчно пари, за да си купи всеки мъж на света, не би киснала в дъжда дори заради Уелския принц.
— Сигурно е мила жена — промърмори Клер.
— Наистина е мила. Ще ти хареса. Имам предвид, ако се запознаеш с нея, но ми се струва, че няма да поискаш. — Той млъкна за миг и я погледна. — Клер, защо си плакала?
Сълзите отново протекоха по бузите й. Хари се изправи и застана до тайната врата.
— Заради Тревилиън, нали?
Клер мълчеше, а Хари я погледна през рамо. Тя за пръв път виждаше това хубаво лице сгърчено от гняв.
— Няма нужда да ми отговаряш. Всички жени ставаха негови жертви. Където и да се появи — жените полудяват по него. И биха дали всичко, за да живеят с него. — Той заби нос в пода. — Ти също ли ще тръгнеш с него?
— Аз… едва ли.
Хари я погледна язвително.
— Но с радост би тръгнала, нали?
Клер не знаеше какво да му отговори. Наистина ли искаше Тревилиън? Той бе толкова циничен. Зад гърба му имаше твърде много приключения. Би ли живяла с мъж, така самостоятелен и затворен като него?
Хари забеляза, че се бореше със себе си, взе отново дланите й и ги покри с целувки.
— Клер, дай ми още една възможност. Няма да искам да идваш на лов с мен. Знам добре, че не съм привлекателен като Тревилиън, но мога да ти предложа някои неща, които той не може.
Хари взе кожената чанта.
Читать дальше