Джуд Деверо - Принцесата

Най-сетне Арайа избра една нощница от розова коприна, гарнирана с розов крепсатен, без ръкави.

Продавачката въздъхна с облекчение.

— Ще бъде ли мадам така любезна да ме последва? Ще ви я опаковам…

След няколко минути тя плесна нощницата със сърдит замах в кутията.

— Какво иска от мене тази жена? Да я обслужвам, като че ли съм й слугиня!

— Шт! — предупреди я колежката й. — Да не те чуе шефката!

— О, нека тя да се заеме с тази персона!

Арайа излезе от пробната кабина, точно когато продавачката слагаше капака на кутията. Жената се обърна да напише сметката, Арайа взе кутията и се запъти към вратата.

— Господи! — ахна продавачката. — Ама тя я открадна!

Телефонът звъня единадесет пъти, преди Джей Ти да се разсъни достатъчно, за да се сети да вдигне слушалката.

— Да? — каза той сърдито.

— Вие ли сте лейтенант Монтгомъри?

— До вчера поне все още бях. Какво има?

— Вижте… обажда се сержант Дей от полицията. Току-що арестувахме една жена за кражба в магазин. Твърди, че е ваша съпруга…

Джей Ти се ококори.

— Разпитвахте ли я вече?

— Не още. Разправя, че нейната личност била от решаващо значение за изхода на войната. Освен това говори нещо, че била… кралица и трябвало да се обръщаме към нея с „Ваше величество“…

Джей Ти прекара нервно ръка по лицето си.

— Запазете спокойствие, сержант! Тя е само принцеса и е достатъчно да казвате само „Ваше кралско височество“!

— Вие майтапите ли се?

— Не е за вярване, сержант, признавам, но тя наистина е важна птица. Ако я окошарите, ще имате сума неприятности с правителството. Ще бъдете ли така добър да я настаните в някаква стая? Предложете й чашка чай. Но чашата непременно да е с чинийка…

Сержантът остана безмълвен известно време и след това с пропит от състрадание глас успя да каже само:

— Вие наистина ли сте женен за нея?

— Бог да ми е на помощ, но е точно така. Пристигам веднага при вас. — Джей Ти постави обратно слушалката и промърмори: — Само че мене кой ще ме отърве от нея?

Арайа седеше зад стъклените прегради в малката канцелария и се насилваше да не обръща внимание на любопитните, които я наблюдаваха. До нея на масата бе поставена груба бяла фаянсова чаша. Кафеникавата течност в нея навярно бе чай. Кой знае защо бяха сложили чашата в някакъв пепелник. Досега не можа да надмогне себе си и да посегне към този странен сервиз.

Последните няколко часа бяха истински кошмар. Непрекъснато все я докосваха, все й крещяха нещо, измъчваха я с все едни и същи въпроси, въпреки че никой не вярваше на думите й…

Изпита истинско облекчение, като зърна навън избръснатото лице на лейтенант Монтгомъри. Той успя само да й хвърли кратък яростен поглед и веднага бе наобиколен от мъжете, които я разпитваха от часове вече.

Как ли ще се държи един американец с такива побъркани свои сънародници?

Развоят на ситуацията я разочарова: той раздаде няколко от онези зелени банкноти, подписа куп документи, като полицаите през цялото време му говореха нещо, без Арайа да разбере и дума от онова, което казват.

Тя бе сигурна, че и сама би се справила с положението, само да можеше да разбере какво изобщо искат тези хора от нея. Но иначе не изглеждаше сложно да се държиш като истински американец…

Полицаите се върнаха към работата си, а Монтгомъри дойде до преградата, зад която седеше Арайа.

— Хайде, тръгваме си! — изръмжа той, като отвори вратата с трясък. — И да не си гъкнала! Иначе ще оставя да те затворят!

Арайа притисна кутията с нощницата към гърдите си и напусна полицейския участък с вирната глава.

През целия път до хотела Джей Ти мълча, като все вървеше няколко крачки пред нея. Като се качиха в стаята, той вдигна веднага телефонната слушалка:

— Обслужване по стаите? Искам да поръчам вечеря. В президентския апартамент. За четирима души, обилна. Изпратете и бутилка вино. Най-доброто от вашата изба! И побързайте, моля ви!

Арайа го гледаше недоумяваща, докато той постави обратно слушалката.

— Не можеш ли да се опиташ поне за малко да не създаваш неприятности? Единственото, от което имам нужда, е едно прилично ядене, малко сън и един душ. След това вече ще бъда на разположение на теб и на американското правителство.

Арайа не разбра и половината, от онова което той каза, но разбра поне, че бе поръчал вечеря. Тя пламна от смущение. След яденето той ще я направи жена…

Тя се обърна с мил гласец:

— Жената, която наех за камериерка, не се яви повече. Ако ми приготвите ваната, ще мога да се поосвежа…