Джуд Деверо - Принцесата

Всички знаеха, че на Арайа не е казано, че Джей Ти произхожда от толкова богато семейство. Момичето просто се чудеше, какво ли възнамерява да прави Джей Ти с Арайа. Как тази гледана, изискана жена ще мие чинии…

— Той смята, че щом трябва да се научите да живеете като американка, ще е добре да започнете от самото начало.

— Лейтенант Монтгомъри поставя твърде много условия, не намирате ли? — отбеляза Арайа остро.

„Ти не знаеш и половината от неговите изисквания!“ — помисли събеседницата й, но каза на глас само:

— В такъв случай, вие сте съгласна, така ли?

— А имам ли друг избор?

— Не, не смятам. Готова ли сте? Пасторът ни очаква.

— Арайа стана мълчаливо и вирна брадичка. Онова, което предприемаше днес, беше много по-важно от нея — какви романтични сънища за пищна бяла рокля. Сега нямаше никакво значение с каква рокля ще е облечена.

Тя застана пред вратата, в очакване нейната придружителка да я отвори пред нея. В коридора бяха застанали шест други момичета от женския корпус, грейнали в усмивки.

— Те не знаят коя сте — прошепна тихичко нейната придружителка. — Мислят, че армията е осигурила отпуск на годеника ви, за да се ожените.

— Нещо синьо! — каза една от жените и й подаде букетче от оцветени в синьо карамфили.

— Нещо ново! — извика друга, спазвайки старата традиция, и й подаде красиво бродирана носна кърпичка.

— Нещо старо! — каза една от жените и й подаде някакъв златен медальон. — Освен това е и нещо взето на заем, защото е на баба ми!

Тя го прикрепи внимателно на рамото на Арайа, докато друго от развеселените момичета бързо пъхна в обувката й едно пени.

Да, такъв беше обичаят: „Нещо старо, нещо заето, нещо ново, нещо синьо…“

Арайа беше трогната от сърдечността на тези жени. Американките бяха наистина очарователни, как търпяха до себе си тези недодялани мъжища?!

Церемонията щеше да се състои в залата за конференции. Никой не се бе сетил да дръпнат масата, нямаше коридор, по който да пристъпи тържествено, но пък и нямаше кум, който да я поведе… Арайа се промъкна край стената до групата мъже в дъното на залата, които я очакваха. Някои бяха в официални костюми, но близо дузина от тях бяха в униформи и на гърдите им проблясваха ордени. Личеше, че някои висши офицери са сметнали сватбата за достатъчно важна, за да присъстват.

Лейтенант Монтгомъри дремеше на едни стол, подпрял глава на лакътя си. Беше брадясал, униформата му бе мръсна и измачкана.

Арайа почувства, че я обзема гняв. Навярно всичките тези мъже не бяха събрали кураж да му кажат колко неподходящо е облечен! Но тя не се поколеба. Застана пред него и му изсъска:

— Как се осмелявате да се явите пред мен в такова облекло?

Той дори не отвори очи, само промърмори:

— Чувам омайния глас на Нейно кралско височество.

Генерал Брукс хвана Арайа под ръка и я отведе пред пастора. Прошепна й извинително:

— Той изкара няколко тежки дни. Не бива да го дразним, преди да свърши церемонията. Може да промени решението си!

Арайа сложи ръце на кръста си. Толкова ли бе изпаднала, че да моли някакъв мъж да се жени за нея?! Джей Ти небрежно стана и се обърна към нея:

— Щом си решила да играеш това театро, аз съм съгласен, принцесо.

Пасторът малко се стъписа, когато зачете многобройните имена на Арайа.

— Та за кого се женя? — попита Джей Ти и почеса наболата си брада.

— Виктория Джура Арайа Сплийп Ксепита — повтори пасторът търпеливо.

— Да, взимам и…

Арайа го стрелна с очи. Тя даде обет да обича и почита Джарл Тайнън Монтгомъри. Но думите „да се покорява“ пропусна.

— Ваше кралско височество — напомни пасторът меко — изразът е „да обича, да почита и да се покорява“. Арайа изгледа Джей Ти презрително и не продума.

— Така и така за днеска достатъчно лъгахме — изръмжа Джей Ти. — Свършвайте най-после!

Пасторът въздъхна и бързо каза:

— Обявявам ви за съпруг и съпруга. Сега трябва да целунете невестата.

Джей Ти хвана китката на Арайа и изпъшка доволно:

— Ох, слава Богу, сега най-после мога да си легна.

Арайа едва успя да върне златния медальон, когато Джей Ти я помъкна след себе си. Генерал Брукс хлъцна:

— Изглежда, че бракът ще бъде напълно щастлив!

Конгресменът Смит само изпръхтя.

Арайа се облегна на задната седалка на лимузината, предоставена от армията и се опита да скрие усмивката си. До нея — колкото е възможно по-далеч — седеше нейният съпруг. Бе облегнал чело на прозореца, така че не можеше да види лицето му, но и така изразяваше достатъчно ясно отношението си към нея. Още когато бяха на острова, той каза, че тя не е жена за него. Съвсем не го впечатли това, че е от кралско потекло. Но, странно, това не я бе засегнало! По-лошо щеше да е, ако беше казал, че не я намира хубава или чаровна. Всяка жена мечтае да бъде желана, дори и една принцеса.