Джуд Деверо - Принцесата

Мъжете напуснаха залата. Американските маниери все още продължаваха да извикват студени тръпки по гърба й. Но поне щеше да има време да обмисли предложението на спокойствие. Тя охотно последва момичето от женския корпус.

Шестимата мъже влязоха в една стая, в която бяха вече насядали четиринадесет капнали от умора офицери. Никой от тях не бе мигнал през последните три дни, тъй като трябваше да съберат информация за бъдещия съпруг на принцеса Арайа.

Когато шестимата влязоха, офицерите се надигнаха вяло и отдадоха чест. Един лейтенант, придържащ под мишница папка с документи, излезе напред.

— И така, какво установихте? — попита Смит нетърпеливо.

— Боя се, че не е много добре, сър. И така: първи, Чарлз Томас Уолдш…

Лейтенантът се задълбочи в четене и представи безупречното генеалогично дърво на този млад мъж.

— Не звучи зле, бих казал — даде оценка генерал Брукс. — Какво не е наред с него?

— Ами той… Той е хомосексуалист, сър.

Докладът продължи в този дух. Бизнесменът се оженил още на шестнадесет за жена от занаята, та сега плащал луди пари да го остави на мира. Развод обаче въобще не е имало… Друг един пък бил всеизвестен комарджия, четвъртият произхождал от семейство, което трупало луди пари от спекула… Петият — конгресмен — си позволил да вземе подкуп.

— А последният? — запита генерал Брукс видимо обезкуражен.

— Има баба и дядо германци. Не можем да бъдем сигурни в неговата лоялност.

— И какво ще правим сега? — прозвуча остро гласът на генерал Лайънс.

— Времето напира. Двойничката ще се върне след няколко дни в Ланкония. Ще се подготвя договорът за ванадия. Ако го продадат на Германия, Господ да ни е на помощ…

— Ами аз имам много сладък брат — каза една от военнослужещите в женския корпус, ала никой не се засмя.

Настъпи мълчание. Изминаха доста тягостни секунди преди то да бъде нарушено от друг офицер.

— Господа, разполагаме с доклад, който би могъл да представлява интерес за вас. Отнася се за лейтенант Монтгомъри, човека, който е спасил живота на принцесата.

Сега нямаме време — започна Смит, но генерал Брукс го прекъсна:

— Прочетете го!

— Джарл Тайън Монтгомъри е израснал в един малък град в Мейн, който всъщност е притежание на неговото семейство, тъй като корабостроителниците Уорбрук са негови… — Тук лейтенантът направи красноречива пауза. Всички знаеха, че корабостроителниците Уорбрук са най-големите в Щатите, те първи бяха започнали да произвеждат военни кораби. Заслугите им за военния флот бяха огромни. — Дедите му са се преселили в Америка още по времето на Елизабет Първа. Девизът на семейството е: „Никога не продавай земята си“. И то го спазва с чест. Все още са собственици на земи в Англия, притежавани някога от техния прадядо Ранулф де Уорбрук, живял през тринадесетия век. Още през осемнадесети век те натрупват в Америка огромни богатства, а когато по-късно един от мъжете се оженва за жена от фамилията Тагърт, семейството прибавя към богатствата си и просторни имения. През първите години на деветнадесети век неколцина членове на семейство Тагърт напускат Източния бряг, тръгват да търсят щастието си на Запад и изгубват всичко. Но някъде около 1880 година някой си Кейн Тагърт натрупва на борсата несметно богатство и семейството отново се издига. Една леля на Монтгомъри притежава истински дворец в Колорадо, нейното семейство впрочем притежава стоманената империя Фентън-Тагърт…

„Още едно мощно производство на изделия за войската…“

Лейтенантът изчака всички да осъзнаят този факт, пое дълбоко въздух и продължи да чете:

— Освен огромното си богатство лейтенант Монтгомъри може да предложи и още нещо. В неговото родословно дърво се числят една руска велика княгиня, една френска принцеса и няколко английски графа. Предците му са се били храбро във всички американски войни. Мъжете от семейството — та дори и жените! — са отличени с високи ордени. Заедно с тримата си братя лейтенант Монтгомъри е помагал от дете в корабостроителниците на своя баща. Той е индивидуалист, прекарва продължително време сам на яхтите си. В училище е имал добри бележки, в продължение на три години е бил капитан на гребния отбор. Още на другата сутрин след бомбардирането на Пърл Харбър той — също както и братята си — се е записал доброволец. След завършване на образованието си е бил изпратен в Италия. Върнал се е в Америка преди година и половина, като му е било възложено да организира преоборудването на граждански кораби във военни. Преди два месеца един товарен самолет загубва височина и се блъска в склад за муниции. Самолетът се запалва, загиват единадесет души. Но лейтенант Монтгомъри успява да предотврати най-лошото: потушава огъня, преди мунициите да експлодират. Обгорен тежко, е лежал няколко седмици във военната болница. Всъщност на онзи остров той е бил на почивка. Тогава именно спасява живота на принцесата…