Джуд Деверо - Принцесата

Арайа не отговори, но знаеше, че този човек има право. Усети, че побледнява. Не сметна за необходимо да разказва на господата, че братовчедка й Зизи сега се представя вместо нея. Но Зизи не можеше да измисли тази игра! Братовчедка й беше едно нервно, вечно наплашено създание и би могла да поеме задълженията на Арайа само ако някой режисираше точно какво и как трябва да стори…

— Ние държим няколко коза — обади се един висок, посивял вече офицер. — Никой не знае, че сте останала жива. Така че няма да ви търсят.

— Позволете да ви обясня плана, който разработихме съвместно — намеси се друг от мъжете. — Ще оставим измамницата да си приключи обиколката на спокойствие и ще я приберем, когато потегли обратно за Ланкония. По същото време вие ще пристигнете там. Предполагаме, че определени хора ще се обърнат към вас и ще ви помолят да заемете мястото на изчезналата принцеса…

— Така ще разберем кой стои в дъното на атентата и отвличането — допълни Смит.

Генерал Брукс се окашля.

— Единствената уловка е, че вие трябва да се явите като американка, със съпруг американец.

Арайа не беше много сигурна, че е разбрала добре — всичко беше толкова объркано!

— Но аз не съм американка… Как могат да ме вземат за американка?

— Ще ви обучим да се държите като американка.

— Но защо? — проплака тя, правейки огромно усилие да възвърне царственото си хладнокръвие.

Изведнъж я обзе непреодолима носталгия. Беше толкова мъчително непрекъснато да трябва да се нагаждаш към чужди нрави и обичаи, да говориш на чужд език, да премисляш по три пъти всяка думичка… Беше уморена да общува с хора, чийто начин на действие й е абсолютно чужд. Искаше да си иде у дома…

Генерал Брукс стисна ръката й и тя не я отдръпна.

— Ако направим така, че двойницата ви да изчезне и да се появите вие на сцената, с вашето държане и замах, заговорниците веднага ще се усъмнят. Те пак ще опитат да ви премахнат. Но този път може и да успеят! Ето защо искаме да инсценираме ситуация, в която да използваме жена, която да прилича на вас. Ние ще им предложим една американка, която да обучат като принцеса за своите цели.

— Да обучават мене да бъда принцеса! — Абсурдността на тази идея накара Арайа да излезе от своето мрачно вцепенение. Реши, че би могло да се помисли по този план. Поиска още разяснения:

— Следователно най-напред трябва да се науча да се държа като американка и след това ще правят от мене принцеса?

— Смятате ли, че ще можете да се справите? — погледна я строго конгресменът Смит.

Тя го изгледа високомерно.

— Надявам се, че ролята на принцеса ще мога да изиграя отлично.

Всички се разсмяха, с изключение на Смит.

— Но за тази акция съвсем не ми е нужен американски съпруг — продължи Арайа.

Ако тя съблюдава в общи линии предлагания план, спокойно — според нея — биха могли да отпаднат някои смешни подробности.

Генерал Лайънс се поклони към нея:

— Въпросът е, че ние ще ви подкрепим само ако сте съгласна да споделите трона си с един американец. При положение, че вие не приемете това, можете още сега да си тръгнете през тази врата, а ние ще отречем да сме ви виждали някога.

Нужно й беше малко време, за да преглътне това. Невъзможно беше да е казано сериозно!

— Но аз ви уверих, че ще ви дам ванадий! — отвърна тя безпомощно.

Смит я изгледа студено:

— Ние искаме нещо повече. Сега, когато воюваме, ванадият е крайно необходим. Но след войната бихме искали да създадем военни бази във вашата страна. Ние сме крайно заинтересовани, да можем да наблюдаваме отблизо русите и германците…

— При положение, че спечелите войната — си позволи да внесе съмнение Арайа. — Но ако победител излезе Германия, Ланкония не може да си позволи да има американец за принц-консорт!

— Войната ние няма да загубим и не говорим за принц-консорт, а за крал — отвърна Смит студено.

— Аз не мога… — започна Арайа, но рязко млъкна. Искаха толкова много! Не само дипломатически и военни отстъпки, но и лична жертва! Тя втренчи поглед в ръцете си. Ако не се съгласи? Какво й остава? Америка беше най-странната земя, която бе виждала. Ами ако трябва да остане да живее тук цял живот?!

Арайа вдигна поглед и видя, че всички са вперили очи в нея…

Вратата се отвори и една жена в униформа влезе и прошепна нещо на ухото на генерал Брукс. Той кимна на присъстващите.

— Принцесо — каза той и се надигна от мястото си — за съжаление, трябва да ви оставим за малко. Охраната ще ви придружи до някоя стая да си починете.