Джуд Деверо - Принцесата

Арайа се поизправи, приглади жакета си и влезе отново вътре. Щом американците не искат да научат истината, ще блъфира!

Тя застана в средата на залата и каза с ясен глас:

— Аз съм германска агентка! Ще предам сведения само на генерал Брукс!

Цялата зала замря. Всичко живо остави своята работа и впери очи в нея. Но после… Разрази се истинска буря. Войници с оръжие се втурнаха към нея и я обкръжиха.

— Не ме докосвайте! — изкрещя Арайа, когато мъжете направиха опит да я хванат за ръцете. Помъкнаха я по някакъв дълъг коридор, отвсякъде надничаха хора, напираха да я зърнат. Арайа бе благодарна, че воалетката на шапката й прикриваше наполовина лицето й. Закле се вече никога да не напуска Ланкония…

След безкрайни минути войниците я бутнаха на някакъв стол.

— Искам хубаво да я видя! — разнесе се някакъв гневен глас.

Арайа вдигна глава и отмахна воалетката — застана очи в очи с генерал Брукс.

— Колко хубаво е, че ви виждам отново! — каза тя любезно, като че се намираха на някакъв гала-прием и му подаде сърдечно ръка.

Очите на генерала се разшириха.

— Вън! — извика той на войниците, стълпили се в салона.

— Възможно е да е опасна! — каза един от войниците, насочил дулото на пистолета си към Арайа.

— Аз ще се справя с нея! — отвърна генералът свирепо. Когато всички излязоха, той се обърна към Арайа: — Какво ви води при мен, Ваше кралско височество? Мислех, че сте във Вирджиния!

— Не аз, а друга една жена, която прилича на мене — поясни Арайа.

Генералът спря на нея тежък, изпитателен поглед.

— Ще поръчам да ни поднесат чай и тогава ще поговорим.

Арайа с удоволствие изпи чая си и хапна от сладкишите.

След това генералът я заразпитва. Накара я да му припомни онова, което бе станало по време на неговото пребиваване в Ланкония — искаше да се увери, че тя е истинската принцеса.

Към два часа следобед той я заведе в един малък салон, където би могла да си почине. В три и половина я въведоха в помещение, където бяха насядали четирима генерали и двама цивилни. Помолиха я да разкаже за отвличането и за фалшивата принцеса.

Арайа не показа ни най-малки признаци на досада, нетърпение или умора. Знаеше, че сега въпросът е: всичко или нищо! Ако не успее да убеди тези мъже, че е принцеса Арайа, всичко е загубено! Никога няма да може да се върне в родината си, ще бъде никой! А Ланкония ще провъзгласи за кралица една обикновена гражданка — жена, която надали имаше с какво да се похвали.

Арайа седеше с изправен гръб и отговаряше на всички въпроси — отново и отново.

В десет часа вечерта я върнаха в хотела, но оставиха хора да я пазят. Една военнослужеща от женския корпус приготви банята й и прегледа целия й гардероб. Едва към полунощ Арайа рухна смъртно уморена в леглото си.

Въздухът в голямата зала за конференции на Пентагона беше синкав от цигарен дим. Масата от махагон беше отрупана с празни чаши, препълнени пепелници и засъхнали сандвичи.

— Тази работа силно намирисва! — заяви генерал Лайънс и прехвърли догорялата си пура в другия ъгъл на устата си.

— Смятам, че имаме основание да повярваме на нейната история — възрази членът на Конгреса Смит. Той беше единственият от шестимата мъже, който все още изглеждаше свеж донякъде. — Видяхте ли белега на лявата й ръка? Според нашите сведения тя е получила тази рана на един ловен излет, още като е била дванадесетгодишна.

— Но знае ли човек, коя принцеса е по-полезна за Америка! — намеси се генерал О’Конър. — Самата Ланкония няма за нас голямо значение. Това, което ни трябва, е ванадият. Ако подставената принцеса ни го осигури, по-добре да не се набъркваме в тази история.

— Ланкония е близо до Германия и Русия. Вярно е, че засега русите са наши съюзници, ала все пак това е една комунистическа страна.

— Кой може да каже, какво ще стане с Ланкония след войната? Да речем, че помогнем на истинската принцеса да се възкачи на трона. Какво ще стане? Ами че тя е в родствени връзки с половината аристокрация на Германия! Какво ще стане, ако се омъжи за някой германец?

Сега вече и шестимата мъже заговориха едновременно.

Генерал Брукс удари с юмрук по масата:

— Господа, казвам ви, че тя ни е безкрайно необходима, и то като носителка на законната власт! Всички чухте нейното обещание, че ако й помогнем, ще ни даде ванадий. Разбира се, нашите интереси биха били най-добре защитени, ако тя се омъжи за американец…

— Американец? — ахна Смит недоумяващ. — Тези европейски благородници със синя кръв се женят само помежду си. Откъде, за Бога, ще извадим американски принц?