Джуд Деверо - Принцесата

Лейтенантът остави папката на масата. Забарабани замислено с пръсти по нея, и вдигна глава:

— В заключение бих искал да отбележа, че лейтенант Монтгомъри е най-достойният кандидат, който Америка може да предложи за един трон.

— Това е абсолютно невъзможно! — възкликна Арайа възмутена. — При никакви обстоятелства няма да се омъжа за този грубиян! Предпочитам да тръгна да прося, отколкото да го взема за мъж!

За първи път в живота си тя не успя да се овладее. Показа цялото си нежелание, отвращение и ужас. Тези американци са абсолютно луди!

— За съжаление, не само вие сте изложена на неприятности при създалата се ситуация. Косите ми настръхват, като си помисля какво може да стори на Ланкония тази ваша двойница и хората, които стоят зад нея. Да се надяваме, че няма да посегнат и на дядо ви — подметна Смит с невинно изражение и затвори куфарчето си с меко котешко движение. — Беше ми приятно да се запозная с вас. Желая ви много щастие, положително ще имате нужда от него!

В главата на Арайа се мяркаха трескаво нелепи картини: Зизи, седнала на трона, а до нея съветникът-убиец… През колко кървави вражди и междуособици бе преминала Ланкония! Дали убиецът няма да въвлече страната във войната, опустошаваща почти целия свят?! И сега в Ланкония вече се чуваха гласове, че едно влизане във войната ще изправи на крака икономиката на малкото кралство…

Арайа мислено се видя седнала в някакъв малък американски хотел, да чете съобщения за съсипаната от бомби Ланкония… Сърцето й заби силно — всичките онези хора щяха да загинат по нейна вина! За да спаси стотици, а може би и хиляди свои сънародници, ще е достатъчно да се омъжи за един човек, когото не може да понася.

— Почакайте! — извика тя на Смит. Той спря при вратата, но не се обърна. — Ще направя онова, което искате… — Гласът й едва се долавяше. Но стоеше там, изпъната като струна, напрегнала до болка всяко мускулче на тялото си.

Само да не помръдне! Ще избухне в плач, само ако се раздвижи…

Лейтенант Монтгомъри е извикан да се яви — обяви Смит. Някъде дълбоко в очите му се мярна сянка от доволна усмивка. Той бързо излезе от залата.

— Копеле! — процеди през зъби момичето от женския корпус. То хвана Арайа за ръка и каза дружелюбно: — А сега ти трябва хубаво да се изплачеш, миличка! Ще те заведа в кабинета на генерал Джийлкрайст, той в момента отсъства. Толкова неприятен ли е наистина този Монтгомъри?

Арайа само кимна и последва охотно своята придружителка.

— Благодаря на Бога, че съм американка! — възкликна момичето. — Никой не може да ми нарежда за кого да се омъжвам! — Тя отвори една врата. — Ето, постой тука! Загаси си лампите и никой няма да разбере, че има някой. Ще дойда да те взема в пет!

Арайа седна на кожения диван и стисна конвулсивно ръце в скута си. Разплаче ли се сега, няма спиране! Непрекъснато си повтаряше, че това решение е за доброто на страната й. Но мислите й се отплесваха към онзи противен човек, който я беше обиждал и малтретирал…

Как би могла да превърне този недодялан грубиян в един пълен с достойнство принц-консорт?

Колкото повече мислеше за това, толкова по-зле се чувстваше. Дали дядо й ще прояви разбиране за причините, които я тласнаха към тази стъпка?!

Двадесет и четири часа по-късно от шестимата мъже, които обработваха така наречения „Проект Ланкония“, бяха останали само четирима. Под претекст, че имат и други важни дела, двама бяха напуснали залата. Истината беше, че им бе писнало да се занимават с една упорита принцеса и един още по-опак лейтенант. Просто не бе по силите им да се справят с този твърдоглав Монтгомъри.

Очите на генерал Брукс се бяха зачервили от недоспиване, гласът му бе съвсем прегракнал от много приказки.

— Продължава ли да се смее този тип?

Смит бе твърде ядосан, за да му отговори. Само кимна.

— Как стоят нещата? — обърна се генерал Брукс към хубавкото момиче от женския корпус.

Най-напред мъжете се опитаха да убедят Монтгомъри в смисъла на едно такова решение. Но когато опитите им не дадоха резултат, изпратиха при него представителки на женския пол. И техните усилия се оказаха безуспешни.

— Джей Ти…, тоест лейтенант Монтгомъри ми каза, че предпочита да го изправят пред военно-полеви съд, отколкото да се ожени за принцесата. Когато му обясних, че е бил избран заради безупречния си произход, той предложи да сме оженели някои от братята му за принцесата. Каза, че те може и да се съгласят, тъй като не познавали това… — Момичето погледна генерала умолително, като че искаше прошка. — … това Божие наказание. Така се изрази.