Джуд Деверо - Принцесата

Съзнаваше, че принцесата не спа до него, а се настани в някаква друга стая на апартамента. „Сигурно е обидена!“ — помисли си той и се намръщи. Навярно го мрази, задето не е изпълнил очакванията й.

Той затвори очи и се опита да си припомни събитията от последните дни. След като й бе спасил живота, тя се беше държала невъзможно! Едно изискващо, високомерно и егоистично същество! Каквото и да й поднесеше, все беше недоволна. Даде й толкова много пари — всичките си спестявания, с които възнамеряваше да си купи нова лодка — едно благодаря не беше казала!

А когато най-после я качи на влака за Вашингтон, беше наистина щастлив, надявал се бе никога да не я види отново. Е, нема това щастие. Само след няколко дни Джей Ти бе „помолен“ да се яви във Вашингтон по заповед на президента.

Никой не си направи труда да му обясни за какво става дума. Но той си знаеше, че сигурно е нещо, свързано с Нейно кралско височество Пилата за нерви!

Щом се приземиха и обработката започна. Искаха от него да се ожени за този звяр. Отначало той само се смееше, но развеселеността му бързо се стопи. Не му даваха нито да яде, нито да пие, нито да спи. Непрекъснато го увещаваха, обвиняваха го, че е предател на собствената си страна, щом отказва да стори това, заплашваха го с безславно отчисляване от флота. Та дори изпратиха при него и някаква жена, която вече подметна, че сватбата ще бъде просто фарс…

Накрая се беше съгласил. Може би така трябваше — Америка се нуждаеше от някого, който да помогне принцесата да стане американка. А подземните богатства на Ланкония действително биха могли да се окажат от решаващо значение за изхода на войната.

Когато го заведоха в залата за конференции, с всичките тези висши офицери от армията и флота, Джей Ти беше на края на силите си. Подадоха му някакъв стол и той на мига заспа. Разбуди го острият глас на принцесата, която пак раздаваше някакви заповеди, като че й е лакей.

Идваше му да й извие врата! Той се е заел да й помогне да си върне престола, а тя има наглостта да го ругае!

През време на брачната церемония тя се държа като някакво жертвено агънце. Той добре видя обвинителните погледи на околните, насочени към него!

Преди да срещне принцесата, Джей Ти никога не беше имал трудности с жените, напротив, всички се скъсваха да тичат след него! И защо беше всичко това? Нищо не й бе сторил. Беше я извадил полуудавена, даде й всичките си спестени за две години пари, ето на, съгласи се дори да се ожени за нея! Но явно всички бяха на мнение, че той нещо й е напакостил…

Единственото, което искаше след онази глупава церемония, беше да се наспи! Не беше лесно да замъкне принцесата до хотела, но и това направи… Едва успя да се довлече до леглото.

След това телефонът и онзи мъж, който каза, че са я арестували за кражба в магазина. Това вече беше капакът на една отвратителна седмица! Той си знае какво усилие му костваше да се добере до участъка, за да я намери там седнала, с нейното високомерно изражение…

И пак, естествено, не благоволи да каже и думичка на благодарност, нищо че пак я отърва! Просто си седеше, като че очакваше да разстелят пред нея червен килим, та да мине.

В хотела той реши да й се извини за своето грубо държане, опита се да й обясни, че е безкрайно уморен и гладен. Но това, изглежда, не й направи изобщо впечатление. Не трепна мускулче на това нейно красиво лице, изваяно от мрамор сякаш…

Той поръча нещо за ядене, след това се наложи да й обяснява как се пуска водата във ваната… С каква радост посрещна келнера с вечерята! Тя си остана в банята, докато той започна да яде. Вярно е, че се почувства малко засрамен, че изяде почти всичко, помисли си да й каже да си поръча още нещо, но не намери повече сили. Заспа, преди тя да се появи от банята.

— Да, така беше.

Събуди се от някакъв пронизителен вик. Най-напред помисли, че отново гори складът за муниции. Но веднага съзря принцесата, изпъната до него в розово неглиже. Стори му се като някаква порцеланова кукла, като някакъв неодушевен предмет.

Не знаеше дали да се смее или да плаче. Побесня от това, че тя го мислеше за толкова примитивен, та няма да овладее нагона си само при вида на една красива жена в леглото му. Е да, тогава я изхвърли от леглото…

Изражението на лицето й изобщо не се беше променило — мрамор трепва ли? Тя излезе безмълвно от стаята.

Изведнъж Джей Ти почувства угризения, имаше чувството, че е постъпил зле… Яростните удари по възглавницата не му донесоха облекчение. Да му се беше усмихнала поне, да бе показала някаква човешка реакция… Макар и капнал от умора, той дълго се въртя в леглото си, не го хващаше сън.