Джуд Деверо - Фиона

Тя не беше танцувала никога пред зрители, но в дома на брат си беше присъствала на какви ли не мръсни представления и знаеше какво може да постигне с един танц. Един от рицарите засвири на лютня, друг започна да блъска барабана. Фиона се задвижи отново, заизвива се като змия — не само с хълбоците, а с цялото си тяло. Всяка частица на тялото й, от връхчетата на пръстите до петите, беше в движение. Косата й танцуваше заедно с нея, развяваше се около тялото й, краищата й се удряха в лицата на мъжете. Когато един рицар се втурна да я прегърне, тя грабна един камък от земята, стисна го здраво в юмрука си и го заби в долната част на корема му.

Наобиколилите я мъже избухнаха в луд смях и започнаха да се подиграват на рицаря, който се превиваше на земята. Танцът се превърна в лов. Кошмарите на Фиона оживяха. Видя се отново в къщата на Едмънд, където мъжете се надпреварваха да я заловят. Забрави, че бе преодоляла страха си, и се върна във времето, когато трябваше да се бори за живота си.

Завъртя се като вихрушка около един рицар и измъкна меча му от ножницата. С развяваща се рокля, увита в косата си като в златна мрежа, тя избяга от мъжете, които се опитваха да я задържат. Не ги нарани, макар че остави по телата им няколко драскотини и от раничките потече кръв. Продължаваше да танцува, преструваше се, че изпитва удоволствие от лова, скочи със смях върху една маса и разхвърля чиниите и чашите на всички страни. Когато ръката на един рицар я стисна за глезена, тя се плъзна настрана и „случайно“ заби тока на обувката си в пръстите му. Той отскочи настрана с болезнен вик.

Нервите на Фиона бяха опънати до скъсване. Мъжете започнаха да ръкопляскат в див ритъм. Тя се изправи гордо и се завъртя в кръг, развявайки косата си. Надяваше се, че Роджър и Майлс са имали време да освободят пленницата. За да задържи още малко вниманието на мъжете, вдигна високо полите си и рицарите избухнаха в диво ликуване при вида на стройните й крака. След това скочи точно пред краката на стареца.

Сниши се в дълбок поклон, сведе глава й косата й напада по лицето. Въздъхна уморено, опита се да овладее треперещото си тяло и зачака.

Мъжът се надигна тежко от мястото си, протегна костеливата си ръка и вдигна брадичката й, за да я погледне в лицето.

Без да помръдва, тя отмести леко очи и забеляза, че мястото на момичето е празно. Само след секунди рицарите щяха да открият изчезването на пленницата.

Фиона се изправи и се помоли безмълвно за още малко време. С надеждата да привлече отново вниманието на мъжете тя раздвижи рамене и корсажът й се смъкна чак до кръста.

Зрителите затихнаха. Всички мъже се бяха събрали около огъня и я зяпаха с отворени уста. Похотливите очи на стареца обхождаха внимателно твърдите, високи гърди. Той се изсмя доволно, показа почернелите си зъби, свали тежката си наметка и я уви около раменете й. Дръпна шнуровете и поведе Фиона като послушно добиче към сянката на гората.

Тя беше скрила в полата си нож, който бе успяла да отнеме от един рицар. По едно време старецът се обърна и видя, че пленницата му е изчезнала, но преди да вдигне тревога, Фиона се хвърли към него, захапа ухото му, притисна ножа към ребрата му и изръмжа:

— Вървете напред!

Двамата се потопиха в сянката на гората. След минута лагерът се огласи от ядни викове. Рицарите бяха открили изчезването на пленницата.

— Тичайте! — заповяда кратко Фиона и го блъсна в гърба. Той се обърна светкавично и я зашлеви през лицето. Ръката му се оказа изненадващо силна.

Ала преди да е успял да се нахвърли върху Фиона, Роджър скочи от близкото дърво и силните му ръце се впиха в шията на нападателя. Непознатият беше толкова стреснат от внезапната атака, или кой знае, може би се беше възбудил твърде много от танца на Фиона, защото Роджър едва го докосна и той се строполи мъртъв в краката му.

Без да губи време, Роджър сграбчи Фиона през кръста и я вдигна на най-близкото дърво.

Рицарите тичаха из гората с надеждата да намерят пленницата и извадените им мечове блестяха на лунната светлина. Роджър стисна рамото на Фиона и я облегна на гърдите си. Тя трепереше с цялото си тяло и дори сега, на сигурно място в прегръдката на брат си, усещаше мръсните ръце на мъжете, които я опипваха.

— Майлс — прошепна беззвучно тя.

— Всичко е наред — отговори кратко Роджър и отново я притисна към гърдите си.

Двамата чакаха търпеливо. Рицарите откриха мъртвия си господар и се разкрещяха като луди. Накрая го вдигнаха и го отнесоха в лагера. Престанаха да търсят момичето, вместо това оседлаха бързо конете си, вдигнаха палатките и скоро тъжното шествие потегли в нощта.