Джуд Деверо - Фиона

Роджър изчака гората да утихне, без да изпуска Фиона от ръцете си.

— Да вървим — заповяда той. — Аскот ни чака.

Той слезе пръв от дървото и помогна на Фиона, която все още беше увита в наметката на стария мъж. Без да усеща кадифето на гърба си, тя се втурна да бяга през студената, влажна гора.

Досега не беше осъзнавала колко се е тревожила за сигурността на Майлс. Разбра го едва когато се срещнаха.

Той излезе от едно езерце, хванал момичето за ръка. И двамата бяха мокри, по дрехите им беше полепнала тиня. Зъбите на момичето тракаха от студ:

Фиона погледна съпруга си с безкрайно облекчение. Слава Богу, Майлс не беше ранен! После свали наметката от раменете си и загърна треперещото момиче.

— Тя е негова! — проговори глухо Кристиана и захвърли наметката, сякаш беше принадлежала на дявола.

Роджър я вдигна от земята и я хвърли отново на Фиона. После свали жакета си и загърна раменете на момичето. То се разтопи в ръцете му, сякаш беше част от него.

— Трябва да бързаме — рече Майлс и взе ръката на Фиона. — Онези ще се върнат, за да продължат търсенето.

Вървяха цяла нощ. Фиона имаше чувството, че всеки миг ще се строполи на земята от изтощение, но продължаваше да крачи напред. От време на време даже хвърляше скрити погледи към момичето, което беше виновно за положението, в което бяха изпаднали. Кристиана все още носеше жакета на Роджър, който й стигаше почти до коленете, и изглеждаше още по-млада и крехка, отколкото под дървото. Не се отделяше от Роджър и изобщо не обръщаше внимание на клоните, които я шибаха по лицето. Роджър я държеше здраво за ръката и също не допускаше разстоянието помежду им да се увеличи.

Фиона избягваше да поглежда към Майлс, защото очите му пламтяха от гняв. Той я стискаше толкова силно, че едва не й премаза пръстите. По едно време тя се опита да му обясни защо не се е съобразила със заповедта му и е взела участие в спасителната акция, но Майлс я изгледа с такава ярост, че тя побърза да скрие лицето си в наметката на стария рицар.

Когато започна да се зазорява, Майлс каза:

— Най-добре е да се присъединим отново към пътниците, за да си набавим други дрехи.

Кристиана все още носеше обшитата със скъпоценни камъни рокля и перлената огърлица на шията. Накитът подчертаваше по странен начин положението й на паднала жена. Скъпата рокля беше разкъсана, косите разрошени, бузите на сини и червени петна. По кожата й беше полепнала кал.

Когато излязоха на пътя и спряха край голяма група пътници, които тъкмо се будеха от сън, Фиона едва не рухна на земята от изтощение. Майлс я улови, докато падаше, и я настани в скута си.

— Ако още веднъж направиш това, жено… — започна заплашително той, но спря насред изречението и я целуна така бурно, че устата й се разрани.

Очите й се напълниха със сълзи, сълзи от радост, че може би бяха избягнали опасността. Имаше време, когато беше убедена, че никога вече няма да види Майлс жив, защото той бе извадил меч, за да се бори съвсем сам със стотина тежко въоръжени рицари.

— Готова съм да сторя всичко за теб — прошепна тя и заспа в ръцете му.

Струваше й се, че е спала само няколко минути, когато Майлс я събуди и й заповяда да заеме мястото си в редицата на пътниците. Кристиана носеше груба вълнена рокля с голяма качулка, която скриваше лицето й.

На обед седнаха да починат и мъжете отидоха при селяните, за да заменят омразната наметка срещу хляб и сирене.

Фиона се облегна на едно дърво и се опита да се отпусне, но близостта на Кристиана я смущаваше. Напразно се опитваше да скрие омразата си към момичето, което за малко не ги вкара в гроба.

— Дълго ли още ще ме мразите, Фиона? — попита кротко Кристиана.

Фиона я изгледа смаяно, но бързо й обърна гръб.

— Аз не ви мразя.

— Не сте свикнали да лъжете — отговори спокойно момичето.

Фиона се обърна като ужилена.

— Мъжът ми можеше да бъде убит, защото реши, че непременно трябва да ви спаси! — Гласът издаваше вълнението й. — Същото важи и за брат ми! Каква власт имате над Роджър? Вие сте го омагьосали!

Кристиана не се усмихна, нито се разсърди. Големите й очи гледаха пронизващо Фиона.

— Винаги съм мечтала за мъж като Роджър. Винаги съм знаела, че един ден ще го срещна. Миналата година чичо ми ме омъжи за един богат и жесток старец, но аз бях сигурна, че Роджър ще дойде. Преди три нощи видях в съня си лицето му. Видях също, че пътува с груби селски дрехи и води със себе си жена, с която е много близък. Разбрах, че най-после ще се срещнем.