Джуд Деверо - Фиона

Фиона не можеше да скрие смайването в погледа си. Това момиче беше вещица! Крис продължи спокойно:

— Вие ме проклинате, защото съм изложила на опасност мъжа, когото обичате, но вие самата рискувахте живота си, за да бъдете до него в миговете на опасност. Аз бях осъдена и щях да свърша в стаята за мъчения, защото моят мъж искаше да умра. Ала докато седях вързана в лагера, се молех с цялата си пламенност Роджър да дойде и да ме освободи.

Тя погледна към пътя, по който се приближаваха Майлс и Роджър, и в очите й пламна светлина.

— Бог ми даде Роджър, за да ме обезщети за всичко, което ми сториха преди. Тази нощ ще бъда негова и след това съм готова да се откажа от щастието си, ако ми го поискат. Рискувах живота му, вашия и този на любимия ви мъж заради една-единствена нощ с Роджър. — Тя сложи ръка върху лакътя на Фиона и в очите й имаше плаха молба. — Прощавайте, че поисках толкова много от вас.

Гневът на Фиона отлетя някъде много далеч. Тя взе ръката на Кристиана и я помилва нежно.

— Не говорете за смърт. Роджър има нужда от любов — може би много повече от вас. Останете с него.

За първи път Кристиана се усмихна — или поне направи опит да се усмихне. На лявата й страна се появи прелестна трапчинка.

— Само дяволът може да ме раздели от него.

Фиона вдигна глава и видя над себе си Роджър. Лицето му изразяваше неверие. „Той е объркан от тази внезапна промяна в живота си — помисли си тя. — Крис е загадка и за него, както и за нас.“

Починаха само няколко минути, нахраниха се набързо и продължиха пътя си. Вечерта, когато Фиона се сгуши в прегръдката на Майлс, двамата можаха да поговорят на спокойствие.

— Какво мислиш за младата жена, заради която рискува живота си? — попита тихо тя.

— Знам, че е в голяма опасност — отговори сериозно Майлс. — Била е омъжена за херцог Лорилард. Още като дете съм слушал истории за жестокостта му. Вече е погребал седем или осем благородни дами. Никоя не е могла да издържи с него повече от две-три години.

— И Крис ли е от благороден произход?

— Прадедите й са били крале — отговори мрачно Майлс.

— Откъде знаеш всичко това?

— От френските ни роднини. Те общуват със семейство Лорилард. Чуй ме, Фиона — продължи тържествено той, — искам да запазиш това. — Той мушна в ръката й перлената огърлица, която беше носила Кристиана. — Утре вечер ще стигнем в имението на роднините ми. Ако нещо ни попречи… Не! — Той сложи пръст на устните й, за да я накара да замълчи. — Ще ти кажа истината, за да си подготвена. Семейство Лорилард е могъщо и разполага с голяма власт. Ние убихме един човек от това семейство и отвлякохме друг. Роднините им ще преобърнат света, за да ни открият. Ако нещо се случи с мен, ти ще вземеш перлите и ще се върнеш при братята ми в Англия. Те ще се погрижат за теб.

— Какво ще кажеш за френските си роднини? Не мога ли да потърся закрила при тях?

— Един ден ще ти разкажа цялата история за френските си роднини, но засега е достатъчно да знаеш, че хората от семейство Лорилард ме познават. Ако ме пленят, пътят към френските ми роднини е блокиран. Върни се в Англия при братята ми. Ще ми обещаеш ли? Няма да правиш опити да ме освободиш, а ще живееш сигурно и спокойно в Аскот Касъл.

Фиона не отговори.

— Фиона!

— Заклевам се, че ще се върна в Англия при братята ти — отговори тихо тя и въздъхна.

— А останалото?

— Няма да дам друго обещание! — изсъска тя, вдигна лице към него и го целуна.

Двамата се любиха бавно, за да удължат неизбежния край. Предупредителните думи на Майлс бяха довели Фиона до отчаяние и тя имаше чувството, че им остават само няколко часа съвместен живот. Очите й бяха пълни със сълзи, сълзи на безсилие, защото съзнаваше, че са били много близо до спасението и са застрашили бъдещето си заради една непозната жена.

Майлс попи с устни сълзите й и се опита да й внуши, че трябва да се наслаждава на настоящето и да запази гнева и омразата за после, когато ще имат повече свободно време.

Тя заспа, вкопчена с такава сила в Майлс, че пръстите й побеляха, а през нощта легна отгоре му, сякаш искаше да го запази с тялото си. Той се събуди, усмихна се, целуна лицето й, отмахна кичурите коса от устата си, притисни я до себе си и отново заспа.

Роджър ги събуди преди зазоряване и след кратък поглед към брат си Фиона се убеди, че той не е спал нито секунда. Кристиана излезе от горичката с искрящи от любов очи и напукани устни. Тялото й пулсираше от щастие. Когато продължиха пътя си, Фиона забеляза как Роджър непрекъснато поглежда Крис отстрани — изпълнен със страхопочитание и любов. На обед той я притисна нежно и я сложи в скута си. А после изненада още повече Фиона, като привлече Крис към себе си и я целуна страстно по устата. Роджър винаги беше обръщал голямо внимание на приличното поведение пред хора, съзнаваше мястото си в обществото, гледаше сериозно на рицарските си клетви и не показваше открито чувствата си.