Джуд Деверо - Фиона

— Познаваш ли замъка на херцог Лорилард? Знаеш ли къде живее брат му? — попита сериозно Джудит и се приведе през масата.

— Не, но замъкът му сигурно е… — започна нетърпеливо Фиона.

— Мисля, че можем да рискуваме. Херцогът беше приятел на баща ми. — Джудит изкриви иронично устни. — Знам къде се намират четирите провинциални имения на семейство Лорилард, но се съмнявам, че мъжете от семейство Аскот ги познават. Рейн може би, защото е участвал в много турнири във Франция, но ако мъжете се разделят… Не, решено. — Тя стана от мястото си.

— Не говори глупости! — изкрещя сърдито мъжът, който седеше до нея, Джон Басе. Той скочи от мястото си и се изстъпи застрашително пред приемната си дъщеря. Надвишаваше я с цяла глава.

Джудит сведе за миг очи, но дори не трепна от гръмкия му глас.

— Заповядах да оседлаят конете и да приготвят храна. Тръгваме веднага. Алисия, надявам се, че си донесла достатъчно шотландски одежди. Ще ни бъдат много удобни за дългото пътуване.

Джон улови ръката й и я стисна болезнено.

— Няма да ти позволя да рискуваш живота си! — изсъска той. — Помниш ли как освободи Гевин от затвора му и едва не уби всички ни? Този път, мис Джудит, ще си останеш у дома и ще предоставиш войната на мъжете!

Джудит го погледна с пламтящи от гняв очи.

— Ти ли ще тръгнеш вместо мен? — попита спокойно тя. — И къде, ако мога да попитам, ще търсиш мъжа ми? Бил ли си някога във Франция? Дори ако по някаква щастлива случайност го намериш, ще му кажеш ли къде да търси Майлс? Използвай разума си, ако го имаш, Джон Басе! Можем да оставим другите жени тук, но Фиона и аз ще тръгнем незабавно за Франция.

Клариса погледна Алисия и когато изкрещя: „Не!“, от стените се посипа мазилка. Лицето й веднага пламна от срам, сякаш беше сторила нещо неприлично, и тя се сви на мястото си.

— Ние с Алисия настояваме да дойдем с вас във Франция — продължи доста по-тихо тя. — Може би имаме с какво да ви помогнем.

— Чуй ме, Алисия… — започна Там, докато сър Гай гледаше заплашително Фиона, за да й внуши респект. Само след минута в стаята цареше същински хаос. Всички викаха в един глас. Клариса, която нямаше личен охранител, който да я надвишава с цяла глава, се измъкна незабелязано, хукна по стълбата към стаята на Алисия и Стивън и извади от скрина им няколко плейда. После спря и се ослуша усмихнато. Разгорещените гласове на спорещите стигаха чак дотук.

Следвайки някакъв импулс, тя откачи от стената една шотландска гайда. Натовари се с разноцветните тартани и тръгна към партера, като надуваше гайдата. Когато отново влезе в залата, всички бяха насядали мирно около масата и мълчаха.

Клариса остави инструмента на масата и заговори спокойно:

— Ако мъжете желаят да тръгнат сами, ние ще потеглим на път само час след тях. Е, с нас ли ще тръгнете или преди нас?

Мъжете мълчаха. Само лицата им нервно потръпваха, а ръцете им бяха свити в юмруци.

— Докато ние тук се караме — продължи Клариса, — Майлс е затворен в някакво тъмно подземие и може би в този момент е подложен на мъчения. Предлагам да тръгнем веднага!

Джудит излезе напред, взе лицето на Клираса между двете си ръце и целуна снаха си по двете бузи.

— Разбира се, че ще тръгнем веднага — потвърди тя, взе наметалата от ръцете й и хвърли едно на Фиона. — Джон, ти се погрижи за храната. Гай, иди при управителя ми. Трябва ни повече злато. Там, ти провери лъковете и вземи достатъчно стрели, за да въоръжим една малка армия. Алисия, ти ще избереш конете, които могат да издържат на дълъг път. Клариса, вземи нещо, с което можеш да свириш. Имам чувството, че ще имаме нужда от музика.

Фиона се усмихна. Снаха й беше изключителна жена.

— А аз? — попита тя, когато мъжете и жените излязоха от залата, за да изпълнят нарежданията на Джудит.

— Ти ще дойдеш с мен — отговори Джудит и тръгна нагоре по стълбата. Спря на площадката и се обърна към снаха си. — Лилиан Чатауърт се разболя от едра шарка и оздравя, но здравата половина на лицето й беше ужасно обезобразена. — Тя се поколеба малко и продължи: — Като видя лицето си, тя полудя окончателно и се хвърли от най-високата кула в крепостта. — Погледна встрани и заключи с тих глас: — Знаеш ли, това беше същата кула, от която падна бедната Ела, слугинята й….

Фиона не разбра последното изречение, но докато тичаше по стъпалата след Джудит, изпита чувство на безкрайно облекчение, че Лилиан беше мъртва. Слава Богу, синът й беше на сигурно място.

Фиона беше чувала много неща за работоспособността на Джудит и не се учудваше на нищо, но скоро стигна до извода, че снаха й е вманиачена на тема работа. Тя не познаваше значението на думата „слабост“ — а понятието „почивка“ също беше зачертано от речника й.