Джуд Деверо - Фиона

Трите жени избухнаха в смях. Джудит беше невероятна.

Тя ги погледна строго и направи властен жест с ръка.

— Аз съм достатъчно силна, освен това съм дребна и ще съумея да се покатеря по въжето, а после да се промъкна през прозореца.

Увещанията не помогнаха. Тя беше твърдо решена да изпълни плана си. След като обсъдиха подробностите, жените седнаха да починат и да помислят как да избегнат застрашаващите ги опасности. Фиона не спомена нито дума за страха си от мъжете. Джудит се стараеше да не мисли за паниката, която я обземаше от височината.

Когато се здрачи, Джудит падна на колене и започна да се моли. Трите жени я погледнаха изненадано, но много скоро последваха примера й.

Когато дойде време да тръгват, Клариса се погрижи да поднесе най-голямата изненада на снахите си. През последните дни тя почти не говореше и позволяваше на трите жени си да я командват, без да се оплаква и без да дава предложения. Ала когато взе инструмента си, с нея стана коренна промяна. Снахите й я гледаха мълчаливо, смаяни от усърдието й. Малката жена пое командата и всички се подчиняваха безпрекословно.

Джудит и Алисия се преоблякоха бързо в мръсни дрипи, за да скрият красотата си, и се смесиха с дългото шествие, което придружи Фиона и Клариса по пътя им към голямата зала на замъка, Фиона поклащаше изкусително хълбоците си и вървеше без страх през шпалира от мъже. Прекрасното й полуголо тяло привличаше като с магнит всички погледи. Джудит й беше намерила евтина рокля в крещящи цветове, цялата отрупана с волани, с дълбоко изрязано деколте.

Щом влезе в голямата зала, Клариса изпя няколко тона и присъстващите зяпнаха смаяно. Алисия и Джудит, които още не бяха чули снаха си да пее с пълния обхват на гласа си, спряха за момент и се вслушаха страхопочтително.

— Започвай да танцуваш — прошепна Клариса в ухото на Фиона. — Аз ще ти подам такта. Трябва само да се движиш в ритъма на музиката.

Всички погледи бяха устремени към дребната певица с невероятно силния глас и прекрасната полугола жена до нея. Клариса запя някаква песен, извиси глас към сводовете на залата и зрителите избухнаха в лудо ликуване. Всички се втурнаха да заемат добрите места, за да могат да гледат изпълнението, и Алисия разбра, че моментът е дошъл.

— Сега! — изсъска тя в ухото на Джудит и двете жени изчезнаха в една тъмна дупка в стената.

Те прихванаха тежките си поли, метнаха ги на ръцете си и забързаха по старата вита стълба. След три площадки чуха някакъв шум и се прилепиха стреснато до стената. Вслушаха се напрегнато и зачакаха появата на стражите, които всеки момент можеха да се появят от някой коридор.

Джудит посочи безмълвно широкия процеп в стената вляво от тях и двете се вмъкнаха вътре. Плъховете, които обитахава стената, се разбягаха на всички страни и Алисия се потърси от погнуса.

В края на стълбата имаше падаща врата — и тя беше заключена.

— По дяволите! — прошепна Джудит. — Трябва ни ключ. В това време Алисия опипваше предпазливо касата на четириъгълната врата и скоро се обърна с тържествуваща усмивка. Белите й зъби заблестяха в мрака. Тя изтегли рязко един железен болт и вратата се придвижи бавно навътре. Скърцането беше толкова застрашително, че двете жени замръзнаха по местата си и зачакаха да чуят шум от приближаващи се стъпки; когато стълбата остана тиха и пуста, те се промъкнаха през тесния отвор и излязоха на покрива.

Двете въздъхнаха дълбоко и лицата им се освежиха от прохладния нощен въздух. Алисия се обърна към Джудит и видя, че снаха й е втренчила уплашен поглед в зъберите.

— Нека да отида аз — помоли тихо тя.

— Не. — Джудит поклати решително глава. — Ако нещо се случи и се наложи да те изтегля обратно на покрива, няма да се справя. Ти си достатъчно силна и ще ме издърпаш.

Алисия кимна мълчаливо. Джудит имаше право. Двете свалиха дебелите вълнени рокли и развиха въжетата, които бяха зашити от вътрешната страна на полите. Джудит беше наела четири жени, за да свършат тази трудна работа. Лунната светлина Обливаше шотландските одежди, които носеха под полите и позлатяваше яркоцветните карета.

Алисия се справи първа. Щом разви въжето, тя отиде до края на покрива и огледа внимателно зъберите на кръглата кула.

— Виждам четири прозореца — обади се тихо тя. — Къде ли е Майлс?

— Нека да помисля — отвърна тихо Джудит и започна да навива въжето на ръката си. — Първият прозорец е край витата стълба, отсрещният гледа към коридора, което означава, че другите два са на килиите. — Тя посочи вдясно и вляво.