Джуд Деверо - Фиона

Майлс хвана ръката на Фиона и я издърпа настрана, за да престане да зяпа с отворена уста брат си.

Оставаше само час до залез слънце, когато десетина мъже с извадени мечове изскочиха иззад дърветата и обградиха от всички страни четиримата уморени пътници. Зад рицарите излезе грозен стар мъж.

— Е, Аскот, дойде време пак да се видим. Хванете ги! — заповяда властно той.

За момент Фиона остана неподвижна на седлото, вгледана в старата крепост на семейство Аскот. Очите й бяха замъглени от сълзи. През последните седмици бяха станали толкова много неща, че тя бе започнала да се съмнява дали Англия и масивният замък на рода Аскот все още се намират на старото си място.

Един от конете на тримата й внушителни придружители затропа нетърпеливо с копита и я върна в действителността. Тя нададе кратък вик, плесна шията на коня си с края на юздата и го подкара напред. Макар че никога не беше идвала в замъка на семейство Аскот, тя познаваше добре разположението му. Докато бяха в Шотландия, Майлс й беше разказал за родния си дом и дори беше нарисувал плана му в пясъка.

Фиона насочи коня си към строго охраняваната задна врата, където беше входът за членовете на семейството. Когато навлезе в тесния проход между двете стени, тя забави ход.

От двете й страни изникнаха стражи с опънати лъкове.

— Съпругата на Майлс Аскот! — изрева един от мъжете зад Фиона и вдигна лице към сивите зъбери.

Пред коня на Фиона се забиха шест стрели едновременно и изтощеното животно се подплаши. Вдигна се на задните си крака и копитото му разтроиш две стрели, Фиона трябваше да напрегне всичките си сили, за да го овладее.

Между нея и желязната порта застанаха трима въоръжени рицари.

— Аз съм Фиона Аскот, а тези хора са мои придружители — обясни нетърпеливо тя, но и с известно уважение. Надали имаше друг замък в Англия, който се охраняваше така добре.

Когато новодошлите бяха обкръжени от двадесетина рицари с герба на семейство Аскот, един от стражите пред портата каза на Фиона:

— Вие можете да влезете. Хората ви ще останат тук.

— Да, разбира се. Отведете ме при Гевин. Той ще потвърди самоличността ми.

Един мъж взе юздите на коня й и я въведе в чист, просторен двор, в дъното на който беше господарският дом. От вътрешната страна на високите стени се редяха безброй малки и големи постройки.

Един от стражите влезе в господарската къща и само след секунди на прага застана красива млада жена. Лицето й беше посипано с брашно, в косата й имаше семена от сусам.

— Отведете ме при господаря си — нареди строго Фиона. — Нося важни вести.

— Вие сте Фиона, нали? — попита младата жена. — Сигурно носите вести от Майлс? Съобщиха ни, че и двамата вече не сте между живите. Хенри! Помогни на дамата да слезе от коня, после покани хората от свитата й в замъка и ги нахрани.

В този момент се появи Алисия, а зад нея и малката певица, с която Фиона се бе запознала на сватбата на приятелката си.

— Фиона! — извика зарадвано Алисия и се втурна надолу по стълбата.

Фиона скочи от коня и падна в прегръдката на снаха си.

— Толкова се радвам да те видя отново! Пътуването беше ужасно. Къде е Стивън? Трябва веднага да тръгнем към Франция, за да освободим Майлс и Роджър. Един френски херцог ги залови и ги хвърли в затвора. Трябва да ги откупим или да ги освободим със сила!

— Първо се успокой — нареди е усмивка Алисия. — Влез вкъщи и хапни нещо. Трябва да си починеш, а после ще съставим някакъв план.

— Хенри! — извика сърдито жената, която стоеше зад Фиона. — Повикай втория ми баща и сър Гай. Кажи им веднага да дойдат при мен и приготви седем коня за дълъг път. Изпрати един рицар да наеме кораб и да го подготви да прекосяването на Канала. Не искам забавяне, разбрахме ли се?

Фиона се обърна и зяпна с отворена уста жената, която беше сметнала за слугиня.

— Позволи ми да ти представя лейди Джудит — проговори с развеселен глас Алисия.

Джудит приглади назад непокорната си коса и по земята се посипаха сусамени зърна.

— Знаеш ли къде е затворен Майлс?

— Да, нали оттам идвам.

— И не си щадила нито себе си, нито коня — отбеляза Алисия. — Изглеждаш изтощена до крайност.

— Здравей, Клариса — усмихна се с обич Фиона и протегна ръка на мълчаливата млада жена, която се държеше настрана.

Клариса кимна за поздрав и се усмихна плахо. Никога не се беше чувствала толкова излишна като сега, когато беше заобликолена от величествените си снахи.