Джуд Деверо - Фиона

Майлс и Роджър й заповядаха строго да не напуска скривалището си — при никакви обстоятелства. Дадоха й да разбере, че си имат достатъчно работа и нямат време да се тревожат за нея. Роджър й даде аметиста на момичето, а Майлс й описа как да намери роднините му — ако с някого от двамата се случи нещо лошо. При този намек Фиона усети, че й прилошава, но успя да скрие страха си. Мъжете настояваха да я оставят поне на миля от лагера, където никой не може да я издебне, но тя им заяви, че иска да ги вижда, и остана твърда в решението си. Двамата отказаха да я посветят в плана си и Фиона ги заподозря, че нямат истински план. Без съмнение Майлс възнамеряваше да грабне нечий меч и да държи стотината рицари в шах, докато Роджър избяга с пленницата.

Когато отново погледна към лагера, Фиона видя един тромав, приведен стар мъж и изобщо не можа да повярва, че това е гордият й брат. Роджър се приближаваше съвсем бавно до мястото, където беше вързано момичето. То седеше със сведена глава под едно дърво. Ръцете и краката му бяха вързани.

Когато Роджър се спъна и изсипа съчките, които носеше в ръцете си, точно в краката на момичето, Фиона спря да диша. Нямаше представа в какви отношения са били брат й и пленницата, но тя изглеждаше толкова млада, че със сигурност нямаше много ум в главата си. Ами ако почнеше да вика? Ако издадеше Роджър?

Тя вида кратката тръпка по лицето на непознатата. Лицето й се разкриви, но това можеше да бъде изтълкувано и като болка. Само след миг тя отново застина в предишната си неподвижност и Фиона се усмихна облекчено. Момичето не беше глупаво. Лицето му остана безизразно, крайниците не помръдваха. Роджър се наведе и започна да събира разпилените съчки. Един рицар го изруга и го ритна по крака. Роджър падна и се завъртя около оста си и тогава рицарят го изрита още веднъж, този път в ребрата. Роджър прие ритниците с учудващо покорство, но Фиона видя проблясване на нож. Ръцете на брат й бяха скрити под наръча съчки и невидимият нож преряза светкавично въжетата, с които бяха стегнати глезените на момичето.

Фиона забеляза още нещо, което Роджър не можеше да види. Зад него стоеше доста възрастен мъж, богато облечен, целият обсипан със скъпоценни камъни, с малки хлътнали очи, които не се откъсваха нито за миг от вързаното момиче. Угасващата слънчева светлина се отрази само за миг в гладкото стоманено острие.

Майлс, който стоеше в другия край на лагера, изхвърли от огъня горяща цепеница и запали сухата трева наоколо. Преди да бъде наказан за несръчността си, той избяга от лагера и рицарите, които седяха наблизо, се втурнаха да гасят пожара.

За съжаление тази мярка за отклоняване на вниманието се оказа недостатъчна. Мъжете, които охраняваха вързаното момиче, не поглеждаха огъня — а старият мъж продължаваше да се взира в него с пламтящи от омраза очи.

Тъмнината се спусна бързо над лагера; ала огънят разпръскваше достатъчно светлина и Фиона можа да види как скритият зад една кола Майлс измъкна отнякъде дълъг меч.

— Той наистина смята да се бие! — каза си вбесено тя. Вероятно беше решил да вдигне шум, да създаде бъркотия, да привлече повече мъже към себе си, за да позволи на Роджър да избяга с момичето. Щом пожарът не беше успял, звънтенето на стоманата щеше да има повече ефект.

Фиона се надигна от падинката, в която се беше скрила, произнесе кратка молитва за опрощаване на греховете и започна да разкопчава грубата вълнена рокля. Само тя можеше да привлече вниманието на мъжете — и особено на отвратителния старец със златните одежди.

Излизането й на сцената беше бързо и драматично. Тя изскочи на полянката, направи няколко скока и се приземи толкова близо до един от огньовете, че едва не падна в пламъците. Сложила ръце на хълбоците си, с разкрачени крака, тя се приведе напред, корсажът й се разтвори и разголените й гърди почти докоснаха главата на стария мъж.

Тя се раздвижи съвсем бавно, с изкусително поклащане на раменете, запристъпва от крак на крак, вдигна полите си, отстъпи назад и заобиколи огъня. Свали памучното боне от главата си и буйната руса коса се разпиля по гърба й чак до коленете. Тежките къдрици се оцветиха в златно от сиянието на огъня и я превърнаха в пламтяща факла.

Фиона се обърна към смълчаните мъже и от гърлото й се изтръгна смях — висок, дрезгав, предизвикателен смях. Онези, които още не я бяха забелязали, се обърнаха смаяно към нея. Старецът също се зазяпа и за първи път от много време насам забрави за момичето, което се намираше само на няколко крачки от Фиона.