Джуд Деверо - Фиона

Роджър смръщи чело. Целият й крак беше в драскотини и натъртвания. От раничките течеше кръв.

— Защо веднага не ми показахте раните? — изсъска гневно той. Върна й камата и нареди: — Отрежете парче от полата си. Не мога да си позволя да скъся още ризата си. Тя е единствената, с която разполагам в момента.

Тя се усмихна на забележката му и сряза без съжаление фустата си от скъпа батиста.

— Защо сте във Франция, така лошо облечен? Къде е свитата ви?

— И аз бих искал да знам отговора на този въпрос — отговори грубо той и взе ивиците плат. — Може би тази нощ ще сънувате по-нататъшния ми живот.

Той се обърна към водата и веднага съжали за думите си. По дяволите, тази жена караше кръвта му да кипи! Все още усещаше целувката й — странна комбинация от жена, която е готова да скочи в леглото му, и вещица, която желае да завладее душата му.

При тази мисъл Роджър Чатауърт се усмихна. Май беше започнал да вижда призраци. Беше срещнал едно младо момиче, което имаше нужда от помощта му, нищо повече и нищо по-малко. Най-доброто, което можеше да стори, беше да превърже глезена й и да я върне на настойника й.

Когато се върна при нея с мокрите кърпи и видя сълзите, надвиснали по гъстите ресници, той се разкая за грубостта си.

— Много съжалявам, Крис — извини се той, сякаш я беше познавал цял живот. — По дяволите! Вдигнете крака си!

Тя се усмихна през сълзи и той не можа да не й отговори. Тя засия и сложи крачето си върху дланта му.

— Заемете ми още веднъж камата си, за да отрежа малко от чорапа ви — каза Роджър и внимателно събу бродираната пантофка.

Без да каже дума, Кристиана вдигна полата си над коленете и развърза връзките, които стягаха чорапите й. Устремила поглед в лицето на Роджър, тя свали бавно чорапа и откри кървящия глезен. После спокойно вдигна крака си.

— С останалото ще се справите сам.

Роджър усети как се изпоти целият и в слабините му пламна диво желание. По вените му сякаш течеше не кръв, а лава. Той свали чорапа с треперещи ръце, като нежно подкрепяше коляното й.

Видът на кръвта по глезена й го отрезви и той започна да се успокоява.

— Играете си с неща, които не разбирате — проговори хладно той и намокри глезена с вода, за да почисти раната.

— Аз не си играя с вас — отговори съвсем тихо тя. — И не съм детето, за което ме смятате.

Роджър се опита да съсредоточи цялото си внимание върху превръзката, която трябваше да направи. Изми внимателно кръвта и превърза глезена колкото можеше по-добре.

— А сега е време да се приберете у дома — заключи бащински той, но не оттегли лявата си ръка от глезена й. Пръстите му несъзнателно се плъзнаха по прасеца в нежна милувка. След малко въздъхна недоволно и сложи камата обратно в ножницата на колана й.

Погледите им се срещнаха. Тя не се отдръпна. Очевидно се наслаждаваше на ласките му.

Роджър тръсна глава, за да се върне в действителността. Това незнайно откъде дошло момиче беше дяволски привлекателно, но той не можеше да пожертва живота си за него. Придружителите й сигурно вече я търсеха. Ако бяха тръгнали по следата й, за да разберат къде е отишла, и ако я откриеха да се прегръща край реката с мъж, облечен в селски дрехи, изобщо нямаше да се церемонят с него, а щяха да го нанижат на копията си. Непознатата със сигурност беше от благороден произход. От друга страна обаче, мисълта да стане интимен с тази жена го плашеше. Ами ако наистина беше вещица и беше хвърлила око на душата му?

— Защо престанахте да ме милвате, милорд? — попита тихо Кристиана.

Роджър спусна полата й над глезените, без да смее да я погледне.

— Защото сте дете, а аз… Винаги ли се предлагате така безсрамно на чуждите мъже?

Тя не отговори на въпроса, но с очи му показа какво я вълнува.

— Винаги съм обичала само вас и ще ви обичам вечно. Аз съм на ваше разположение, милорд.

Роджър усети жестоката борба между гнева и изкушението.

— Чуйте ме, млада лейди. Не знам за кого ме смятате, нито коя сте; но смятам, че е най-добре да се върнете при свитата си, а аз да отида при хората, които ме чакат. И се надявам да се молите на Бога — ако вярвате в него — да ви прости лекомислените постъпки.

Той се наведе, метна слабичкото й тяло на рамото си и започна да изкачва стръмния склон. Преди да е стигнал върха, гневът и страстта му се уталожиха. Беше твърде стар и разумен, за да позволи на едно малко романтично момиче да го извади от равновесие.

Свали я на земята, като я държеше за раменете, за да не удари ранения си крак, и се усмихна.