Джуд Деверо - Фиона

— Не се страхувайте да ми кажете истината — прошепна тя. — Свикнала съм с болките.

Роджър се обърна и я погледна. Грамадните й очи го гледаха с толкова доверие, че той се уплаши и в същото време се почувства безкрайно силен и смел.

— Как се казвате? — попита той и отново сведе глава към камъните.

— Кристиана, милорд.

Роджър потрепери. Мръсната селска одежда не бе успяла да я измами. Това момиче не беше съвсем глупаво.

— Крис значи — усмихна се той. — Ще ми позволите ли да взема камата ви? Трябва да отрежа прът, с която да задържа горните камъни, докато махна долния.

Кристиана му подаде ножа си и той прехапа устни, стреснат от доверчивостта й. Това момиче беше ужасно лекомислено. Трябваше да я предупреди, че никога не бива да поверява ножа си на непознат мъж. Скъпоценните камъни по роклята й струваха цяло състояние, а аметистовата огърлица беше несравнима по красота и стойност.

Той се отдалечи на няколко крачки, за да отреже дебели клони от близкото дърво. После свали жакета си, извади ризата от панталона и отряза няколко ивици платно, за да скалъпи нещо като платнище и да го подложи под камъните.

— Защо никой не ви търси? — попита той, докато работеше.

— Може би вече ме търсят, откъде да знам! Миналата нощ ви сънувах.

Той я изгледа остро, но не каза нито дума. Момичетата по целия свят бяха убедени, че рицарите винаги ще идват да ги спасят от бедите. Мъжете нямаха сили да се справят с романтичните им измислици.

— Сънувах точно тази гора — продължи тя. — Видях брега на реката. Видях ви в съня си и знаех, че ще дойдете.

— Сигурно мъжът в съня ви е имал руса коса и е приличал на мен — промърмори снизходително Роджър.

— Аз виждам много неща насън. Белегът под окото ви… получили сте го още като момче. Вината е на големия ви брат.

Роджър неволно вдигна ръка към лицето си. Белегът под лявото му око беше във формата на сърп. Едва не беше загубил окото си, но хората, които още помнеха случилото се, бяха твърде малко. Той се съмняваше, че дори Фиона знае истината.

Кристиана се усмихна на изненадания му поглед.

— Чаках ви цял живот.

Роджър разтърси глава, за да се овладее.

— Щастлива случайност — възрази той. — Говоря за белега, разбира се. Не знам как сте отгатнали, но сега стойте мирно, за да избутам камъните. — Всъщност нямаше нужда да й обяснява какво да прави, защото след идването му тя изобщо не бе помръднала.

Камъните бяха доста големи и той се изпоти здравата, преди да успее да раздвижи най-големия. Първия път го изпусна и няколко камъка паднаха върху слабата импровизирана платформа, която беше вързал за забучените в земята клони. Той се хвърли светкавично върху Кристиана, метна я по гръб и я претърколи настрана от падащите камъни. Още насред движението си чу тихия й стон и разбра, че каменната лавина е ожулила крака й.

Трополенето на камъните беше оглушително и Роджър покри тялото на Кристиана със своето, за да я предпази от хвърчащите наоколо камъчета и песъчинки. Когато опасността отмина, той понечи да се отдели от нея, но тя сложи ръце на шията му и привлече устата му към своята.

Роджър не помнеше откога не се е докосвал до жена. Беше съсредоточил цялото си внимание върху усилията си да си върне Брайън и Фиона и беше забравил за жените. Нямаше представа, че в тялото му се е натрупало толкова много желание. Спомни си безгрижния младеж, който беше някога, как се смееше и флиртуваше с красивите момичета, как си уреждаше тайни нощни срещи. Спомни си и как гневът срещу семейство Аскот прогони това безгрижие и го замести с дива злоба.

Когато устните им се сляха, първата мисъл на Роджър беше: тя е жена. Може би изглеждаше като дете, но беше женско същество и намеренията й бяха сериозни. Тя го целуваше с такава страст, че го изплаши.

— Коя сте вие? — прошепна прегракнало той.

— Аз те обичам. Чакала съм те цял живот.

Роджър, който продължаваше да лежи върху нея, се вгледа дълбоко в тъмните очи, които сякаш се опитваха да изтръгнат душата му, и се уплаши още повече. Отдели се от нея и се надигна.

— Мисля, че е време да ви върна при родителите ви.

— Аз нямам родители — отговори просто тя и седна в тревата.

Роджър избягна погледа й, който го обвиняваше в предателство. Едната му половина искаше да избяга от странната жена, но другата беше готова да води битка на живот и смърт, за да я запази.

— Дайте да прегледам глезена ви — промърмори объркано той. Тя вдигна послушно полите си и поднесе крака си към очите му.