Джуд Деверо - Фиона

Развеселен от спомена, Майлс се усмихна и лицето му омекна.

— За да постигне целта си, Джудит прибягна даже до таланта на Клариса. Всеки ден ми пееха песни за двама влюбени, разделени от глупав, суетен мъж, и можеш да бъдеш сигурна, че този мъж „случайно“ приличаше досущ на мен. Една вечер Клариса събра двадесет и двама музиканти и песента, която изпълниха, разсмя всички слушатели. Двама мъже паднаха от столовете си и единият си счупи ребрата. Клариса беше надминала себе си.

Фиона беше толкова изненадана от разказа му, че едва след време успя да зададе въпроса, който я измъчваше:

— Какво направи ти?

Майлс изкриви лице.

— Скочих през масата и сграбчих Клариса за гърлото.

— Господи! — изохка ужасено Фиона. — Но тя е толкова мъничка, толкова…

— Рейн и Гевин извадиха мечовете си и докато стоях насред залата, стиснал с две ръце крехката шия на онази прекрасна малка птичка, а в гърба ми бяха опряни остриетата на мечовете, аз разбрах, че вече не съм същият човек. На следващия ден Джудит уреди срещата ни. — Ресниците му затрепкаха издайнически. — Фиона, аз знаех, че си поискала от сър Гай да те увие в килим и да те хвърли пред нозете ми.

Фиона не смееше да го погледне. Беше повярвала, че старият рицар е на нейна страна, а той я беше издал! Сигурно двамата се бяха надсмивали над глупавото й намерение да прелъсти съпруга си. Какво беше станало с гордата жена, която стоеше на ръба на крайбрежната скала и се кълнеше, че никога няма да се отдаде на мъж с душа и тяло?

— Извинявай — прошепна тя, мина покрай Майлс и се запъти обратно към огъня.

Майлс я улови бързо и я привлече към себе си.

Като видя знаещата му усмивка, Фиона извика сърдито и го смушка с все сила в ребрата. Болезненият му вик й достави огромно удоволствие.

— Мразя те, Аскот! — изкрещя в лицето му тя. — Ти ми отне гордостта, накара ме да плача заради един проклет мъж и да моля за любовта му. — Опита се да го удари, но той стисна ръцете й и я облегна на близкото дърво.

— Не, Аскот — отговори той и устните му се приближиха до нейните. — Ти ме обичаш. Ти ме обичаш толкова силно, че си готова да просиш за мен. Аз те накарах да плачеш от страст, накарах те да проливаш сълзи от любов.

— Ти ме унижи.

— Както и ти постъпи с мен. — Тя го блъсна с все сила, но той я притисна още по-силно до себе си. — Всички жени идваха при мен, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Само ти ми създаде проблеми, и то какви! Само с теб лудеех от гняв, ревнувах, чувствах се като собственик. Ти ми бе поднесена в дар, Фиона. Ти принадлежиш на мен и ако още веднъж го забравиш, ще те убия.

— Нито за миг не съм забравяла… — започна тя, но той впи устни в нейните. Щом устните им се сляха, тя разбра, че е загубена. Не можеше да спори с него, не можеше и да избяга.

Майлс разхлаби хватката си и й позволи да обгърне с две ръце шията му и телата им да се опрат плътно едно в друго.

— Никога, никога вече не забравяй това, Аскот — прошепна страстно той. — Ти ще бъдеш само моя — и в това столетие, и в следващото. Винаги!

Фиона не го слушаше. Тя се надигна на пръсти и отново потърси устните му. Едва сега осъзна колко й беше липсвал физически. Той беше единственият мъж в света, с когото можеше да общува интимно, единственият, от когото не се страхуваше. Дългото въздържание си каза думата и тя се вкопчи в него като удавница. Пръстите й се заровиха в косата му, помилваха гъстите къдрици и се спуснаха по гърба.

От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок стон.

— Веднъж ми каза да те взема на дървото, помниш ли?

Той усещаше желанието й — не сладък, мек любовен акт, а бърз и яростен, който да ги освободи от натрупания гняв. Ръцете му задърпаха дрехите й, после се заеха с неговите. Фиона продължи да го целува, неспособна да отдели устата си от неговата, да прекъсне играта на езиците им.

Гърбът й се притисна болезнено в кората на дървото, но тя дори не трепна. Вдигна за миг глава, после впи зъбите си в шията на Майлс, засмука меката кожа, сякаш искаше да опита сурова плът.

Майлс я вдигна високо, сложи краката й на кръста си и отметна полата й. Нямаше време да свали всичките й дрехи. Стисна с две ръце задника й и я сложи върху члена си със силата на падаща котва.

Фиона нададе кратък, сладостен вик, зарови лице в шията му и се притисна с все сила до горещото му тяло, докато силните му ръце я вдигаха и спускаха в бърз ритъм. Главата й се отметна назад и в гърлото й се надигна див вик. От челото на Майлс се стичаше пот и той се триеше в косата й, за да премахне солените капчици. С последен мощен тласък, който накара Фиона да извика в екстаз, той я привлече към слабините си и се разтрепери като в треска, докато горещото му тяло отново и отново се разтоварваше в нейното с вулканична сила.