Джуд Деверо - Фиона

— Ще ги изхвърля в морето. — Това бяха първите думи, произнесени след почти час мълчание.

Майлс кимна в знак на съгласие и продължи да гребе, докато Роджър изхвърляше двата трупа в морето.

След като свърши тази неприятна работа, той седна в другия край на лодката и отново хвана греблата.

— Трябва да си намерим други дрехи, за да не бием на очи. С тези моряшки ризи хората скоро ще започнат да ни подозират.

— Какво говориш? — учуди се Фиона. — Мислиш ли, че моряците ще тръгнат да ни търсят?

Роджър и Майлс си размениха многозначителни погледи и Фиона се изчерви. Очевидно бяха сметнали въпроса й за наивен.

— Ако разкрием, че носим имената Аскот и Чатауърт — обясни търпеливо Роджър, — веднага ще бъдем задържани, за да поискат откуп от роднините ни. Тъй като пътуваме без въоръжена свита, трябва да крием самоличността си.

— Защо не се представим за музиканти? — попита развеселено Фиона. — Ако и Клариса беше с нас…

При споменаването на Клариса Аскот Роджър си припомни как тази смела малка жена беше спасила живота му и започна да им разказва случката. Когато свърши, вече се развиделяваше и брегът беше съвсем близо.

— Увий се по-плътно в наметката и върви след мен — заповяда тихо Майлс. — Скоро ще отворят пазара и ще се опитаме да си набавим други дрехи.

Макар че утрото едва настъпваше, пазарният площад на градчето, в което влязоха, беше пълен с хора. Селяните от околността бяха донесли стоките си и си търсеха удобно място. Роджър привлече вниманието им с разкъсаните си моряшки дрехи и арогантно държание; Фиона също, защото мръсните, висящи на мазни кичури коси бяха в рязък контраст със скъпата наметка, под която беше скрито тялото й. Ала повечето погледи бяха насочени към Майлс — предимно женски.

Една красива млада жена, по която се заглеждаха много мъже, скочи от каручката и впи жаден поглед в лицето на Майлс. Фиона застана пред него и стисна ръце в юмруци, но Майлс я стисна за рамото и се усмихна любезно на жената.

— Харесват ли ти дрехите й?

— Предпочитам да окача чучелото й на входната си врата.

Майлс я погледна похотливо и тя усети как сърцето й заби по-силно.

— Дръж се прилично и ме слушай — пошепна в ухото й той и отиде при жената, която го поглъщаше с поглед.

— Мога ли да направя нещо за вас? — измърка сладко тя и Фиона настръхна от ревност.

— Бих ли могъл да ви убедя да свалите дрехите си? — прошепна дрезгаво Майлс, докато опипваше една голяма зелка. Говореше съвършен, класически френски.

Фиона се извърна настрана. Не можеше да понесе интимната сцена. Тази дръзка селянка се държеше така, сякаш тя изобщо не съществуваше!

— Готова съм да ви дам всичко, което поискате — прошепна страстно жената и притисна ръката на Майлс. — Какво ще ми предложите срещу тази услуга?

Майлс издърпа ръката си. Очите му блестяха, на устните му играеше обещаващата усмивка, толкова добре позната на Фиона.

— Ще ви предложа красива наметка, подплатена с кожи, но искам срещу нея три костюма и храна.

Жената измери Фиона с критичен поглед.

— Нейната наметка ли? — изсъска сърдито тя.

Двама млади мъже, очевидно братята й, се приближиха към каруцата и Фиона, която беше побесняла от гняв от държанието на Майлс, ги погледна с премрежени очи.

— Знаете ли, преживяхме нещо страшно — прошепна кокетно тя. За съжаление френският й не беше толкова добър като този на Майлс. — Надявахме се да заменим тази недостойна наметка за някои дрехи, макар че роклята на сестра ви вероятно ще ми бъде малка. — Тя отпусна небрежно наметката си и разкри опънатата на гърдите риза и тесния моряшки панталон. Майлс се извъртя и бързо я уви в черното кадифе. Мъжете преглътнаха мъчително. Все пак бяха успели да се възхитят на прекрасното младо тяло.

— Ще стане ли сделката? — попита ледено Майлс, без да смее да погледне към Фиона, за да не издаде гнева си.

Братята кимнаха бързо. Сестра им мина на втори план.

След няколко минути Фиона се скри в една странична уличка и навлече женската рокля под прикритието на наметката си. Новата й одежда беше груба, очевидно ушита саморъчно от младата селянка, но скриваше извивките на тялото й и позволяваше свободно и удобно движение.

Майлс и Роджър облякоха прости клинове, които подчертаваха мускулестите им бедра, и дебели вълнени ризи. Напълниха две чувалчета с храна и продължиха пътя си на юг.

Бяха изминали вече доста път, когато Майлс благоволи да заговори с Фиона: