Джуд Деверо - Фиона

В първия момент Майлс не разбра защо Фиона изведнъж увисна безсилно в ръцете му. Подкрепи я с едната си ръка и се обърна, но беше закъснял и не можа да отрази удара, който го повали.

Тримата мъже, мръсни, застрашителни фигури, се наведоха над двамата мъже и жената, проснати на земята.

— Кой от тях е Аскот? — попита единият.

— Откъде да знам!

— Кого ще отнесем на кораба?

— И двамата! — изръмжа третият.

— А куклата? — попита първият и отвори наметката на Фиона.

— Ще я хвърлим при мъжете. Онази Чатауърт каза, че в гората може би има и жена и е най-добре да отстраним и нея. Смятам да й представя сметката за трима пленници. Ей, ти, погрижи се да свалиш дрехите на единия мъж, а аз ще се заема с другия.

Третият отряза една дълга руса къдрица от косата на Фиона и я скри в джоба си.

— Хайде, побързайте. Колата няма да ни чака цял ден.

Когато Фиона се събуди от тежкия припадък, болката в главата й беше толкова страшна, че й се дощя да заспи отново. Струваше й се, че земята под краката й трепери. Опита се да седне, но политна назад и удари главата си не в земята, а в дърво.

— Тихо, мила — чу се мъжки глас откъм гърба й.

Тя се обърна и погледна в горящите очи на Майлс. Той беше съвсем гол, само с препаска на слабините. Ръцете му бяха вързани на гърба. До него хъркаше Роджър, също с вързани ръце.

Когато мъглата в главата на Фиона се разсея, тя разбра, че и нейните ръце и глезени са вързани с дебело въже.

— Къде сме? — прошепна тя, опитвайки се да скрие страха си.

Гласът на Майлс беше дълбок, силен и успокояващ:

— Намираме се в трюма на някакъв кораб. Вероятно сме на път към Франция.

— Кой ни е отвлякъл? И защо? — прошепна невярващо тя.

— Може би брат ти знае нещо — отговори беззвучно Майлс. — Първо трябва да освободим ръцете си. Ще се претърколя към теб и ще използвам зъбите си, за да ти помогна. После ти ще прегризеш моите въжета.

Фиона кимна и се принуди да остане спокойна. Ако Роджър имаше нещо общо с отвличането им, сега нямаше да лежи вързан в трюма на кораба. Когато въжетата паднаха на пода, тя въздъхна облекчено и се обърна към Майлс. Вместо да го развърже, отвори наметката си, притисна голото си тяло до неговото и го целуна с цялата си страст.

— Мислеше ли за мен, докато бяхме разделени? — пошепна дрезгаво тя.

— Непрекъснато. — Той се приведе и жадно впи устни и нейните.

Тя се засмя и го отблъсна.

— Да те освободя ли от въжетата?

— Онези части от тялото ми, които се нуждаят от свобода, не са вързани — отговори той и потърка хълбоците си в нейните.

Фиона впи нокти в раменете му и проникна в устата му с език и зъби. Само задавеният стон на събуждащия се Роджър я принуди да се оттегли.

— Ако отдавна не мразех брат ти, сега със сигурност щяха да го намразя — прошепна в ухото й Майлс.

Фиона седна на пети и се зае да сваля въжетата от китките му.

— Какво става тук? — попита смаяно Роджър, направи опит да седне, но падна по гръб и се огледа замаяно. — Каква подлост си измислил пак, Аскот?

Майлс не отговори на предизвикателството, защото беше зает да масажира китките си. Фиона се занимаваше с въжетата на глезените му. Когато Майлс започна да й помага, гневът на Роджър избухна с дива сила.

— Да не смятате да се освободите и да ме оставите тук вързан? Фиона, нима забрави…

— Млъкни, Роджър — прекъсна го спокойно Фиона. — Достатъчно зло си извършил. Знаеш ли случайно накъде се е запътил този кораб?

— Защо не попиташ любовника си? Убеден съм, че именно той е скроил този мръсен номер.

Майлс отново не отговори на злобния намек, а се обърна сериозно към Фиона:

— Искам да знам дали мога наистина да разчитам на лоялността ти. Ако някой отвори люка, аз ще скоча отгоре му, а ти трябва да го вържеш. Мога ли да разчитам на теб?

— Все едно вярваш ли ми или не, аз винаги съм била на твоя страна — отговори хладно Фиона.

— Опита ли се да се откупиш? — попита мрачно Роджър. — Предложи им пари.

— Имаш ли джобове, които да изпразниш? — попита Майлс и погледна подигравателно бившия си враг.

Роджър извърна глава и всички зачакаха мълчаливо. По едно време люкът се отвори и на стъпалото се появи мъжки крак.

— Скрийте се! — заповяда Майлс. Роджър и Фиона се свиха в един ъгъл и се престориха, че спят, опрени на дървената преграда. Майлс се плъзна безшумно от другата страна на стълбичката.

Матросът провря главата си през люка, изръмжа доволно, когато видя спящите пленници, и заслиза по стълбичката. В същия момент осъзна, че един от тях липсва. Майлс го сграбчи за стъпалата и го хвърли от стълбата. Чу се само глух шум от удар, който заглъхна в скърцането на кораба и воя на вятъра.