Джуд Деверо - Фиона

— Разбирам. А сега ми кажи какво ще прави скъпият ти брат без сестра си, заради която е извършил толкова много убийства.

Фиона пристъпи към него.

— Мина много време, откакто те видях за последен път. Надявах се, че вече си преодолял поне част от ревността си.

— Аз не ревнувам! — изфуча гневно той. — Ти беше тази, която трябваше да вземе решение, и го направи. А сега ще повикам охраната си, за да те върне при брат ти. Стража!

На вика му не се отзова никой и лицето му потъмня. Той се огледа смутено и отвори уста да каже нещо, но в този миг Фиона отвори наметката си и разкри голото си тяло. Майлс пое дълбоко дъх и впи поглед в гърдите й.

Фиона затвори наметката си, остави само тесен процеп, който разкриваше част от съвършено оформения й крак, за да му напомни за първата им среща, когато се беше увила в лисичата кожа. Съвсем бавно, без да го изпуска от поглед, тя отиде при него и сложи ръка на тила му.

Майлс протегна ръка и пръстите му докоснаха кадифеномекия хълбок.

— Трябва ли да те умолявам, съпруже мой? — прошепна страстно тя и се надигна, за да се доближи до устните му. — Признавам, че съм направила много грешки. Но сега захвърлих завинаги гордостта си. Аз те обичам и искам да живея с теб. Искам да имаме още деца.

Майлс сведе глава, за да посрещне устните й. По лицето му личеше, че полага невероятни усилия да й устои.

— Фиона — прошепна той и устните му помилваха нейните.

Дълго потисканата, тлееща под пепелта страст лумна в диви пламъци. Ръцете на Майлс се плъзнаха под наметката й, вдигнаха я от земята, притиснаха я до горещото му тяло. Устните му се плъзнаха по лицето й, сякаш искаха да я погълнат.

— Толкова ми липсваше. Господи, щях да полудея!

— А аз съм сигурна, че съм луда — рече тя, като плачеше и се смееше едновременно. — Защо не можа да разбереш, че обичам само теб? Не разреших на нито един мъж да ме докосне.

Майлс целуна насълзените й очи.

— Казаха ми, че бедният Джон Баскъм трябвало да бъде зашит на четири места, след като си хвърлила по него месинговата ваза.

Тя го целуна по устата, за да го накара да замълчи. Двамата се свлякоха на земята. Фиона започна да сваля дрехите му, докато ръцете му жадно се плъзгаха по голото й тяло.

— Хванете ги! — изкрещя груб глас над главите им.

Фиона и Майлс се спогледаха смаяно. Трябваше им време, за да разберат кой е извикал.

Роджър Чатауърт изскочи пред тях с изваден меч и го насочи право в гърдите на врага си.

Майлс хвърли зъл поглед към Фиона и се изправи бавно.

— Тя е твоя — проговори ледено той.

— Проклет да си, Роджър! — изкрещя извън себе си Фиона, грабна шепа камъчета и ги хвърли по главата му. — Не можа ли поне днес да останеш настрана от живота ни? Веднага махни този меч, защото ще нараниш някого!

— Аскот ще бъде пронизан право в сърцето, ако не…

— Хайде, опитай се — проговори подигравателно Майлс и извади меча си.

— Не! — изкрещя Фиона и скочи на крака, за да застане между двамата мъже. Очите й пламтяха от гняв. — Трябва най-после да разбереш, Роджър, че Майлс е мой съпруг и аз искам да живея с него. Разбира се, ако все още ме иска след всичките ти изстъпления.

— Хубав съпруг! — изсъска Роджър. — От колко месеца не сте се виждали? Та той не познава дори собствения си син! Това ли искаш, Фиона? Ще се откажеш от дома, който създадох за теб, за да последваш мъжа, който не те иска! Колко жени си оплодил междувременно, Аскот?

— Повече, отколкото ти си в състояние да ощастливиш през целия си живот — отговори равнодушно Майлс.

Фиона застана по-плътно до Майлс, защото Роджър беше готов да се нахвърли върху него.

— Ако имах поне искрица разум, щяха да пратя и двама ви по дяволите!

— Остави ме да те освободя от него — изръмжа Роджър, но когато острието на меча му докосна наметката на Фиона, спря като закован. — Не те ли е срам? Така ли го посрещна?

— Роджър, ти си един твърдоглав глупак, който проумява само онова, което набият с чук в главата му. — Тя се обърна сред вихрушка от кадифе и норки, надигна се на пръсти и целуна Майлс по устата. Той започна да разбира, че този път Фиона е на негова страна и го предпочита пред брат си. Усмихна й се и я притисна до гърдите си с такава сила, че костите й изпукаха.

Роджър се разтрепери от безпомощен гняв и не забеляза мъжа, който се промъкна зад гърба му, нито чу профучаването на тежкия боздуган, който се стовари върху главата му. Без да успее да извика, той се свлече на земята.

Майлс и Фиона бяха толкова вдълбочени един в друг, че нямаше да забележат дори ако дървото над главите им се беше разцепило, Фиона така и не разбра какво я накара да отвори очи. Срещу главата на Майлс летеше боздуган. Тя го изблъска настрана и желязното кълбо улучи нея.