Джуд Деверо - Фиона

Най-после Фиона разбра какво точно е станало: докато бил в Шотландия, Роджър се опитал да се възползва от удобния случай и да се ожени за Алисия Макарън, за да стане господар на богатството й. Разказал й няколко лъжи, за да се представи в по-добра светлина, но какво значение имали лъжите при очакваната печалба? Принудил Стивън Аскот да излезе на двубой срещу него и когато Стивън спечелил с лекота, толкова се разгневил, че го нападнал в гръб. Държал се като човек от простолюдието и унижението, на което бил подложен от Стивън и от всички благородници в Англия, било непоносимо. Заловил Алисия и Мери само за да докаже на Аскотови, че е сила, с която трябва да се съобразяват. Нямал намерение да им стори зло.

— Защо изнасили Мери? — попита неумолимо Фиона.

— Защото Брайън поиска да се ожени за нея! — изкрещя бясно Роджър. — След всичко, което изтърпях от Аскотови, Брайън реши да се ожени за сестричката им. Знаеш ли, че тя беше много по-стара от него? Никой в Англия не я искаше, затова беше отишла в манастир и щеше да стане монахиня. Представяш ли си как щяха да ни се смеят?

— Тази твоя проклета гордост! Ти си обезумял. Сега Брайън лежи в гроба, вместо в брачното си легло. Получи ли онова, което искаше?

— Не — прошепна прегракнало Роджър.

— И аз не. — Тя се изправи в стола си. — Роджър, искам да ме изслушаш много внимателно. Враждата между семействата Аскот и Чатауърт свърши. Аз нося името Аскот и детето ми ще бъде Аскот. Няма да позволя членовете на двете семейства да се избиват помежду си.

— Ако онзи отново се опита да те открадне… — започна заплашително Роджър.

— Да ме открадне! — Тя скочи от мястото си и столът се преобърна. — Тази сутрин помолих Майлс Аскот да ме отведе със себе си, но той отказа. Не му се сърдя. Заради теб семейството му загуби единствената си сестра, но братята й не те убиха, нали?

— Брайън…

— Ти уби Брайън! — изплака тя. — Ти си виновен за нещастието и се кълна в Бога, че ако посмееш да посегнеш на някой Аскот, аз ще те пронижа със собствения си меч. — Тя излезе с високо вдигната глава от стаята и отблъсна гневно Лилиан, която както обикновено беше подслушвала на вратата.

Минаха три дни, преди Фиона да овладее гнева си и да започне да разсъждава разумно. Когато разумът победи, тя реши да сложи кръст на миналото и да се обърне към бъдещето. Нямаше да допусне детето й да живее в обстановката, в която бе живяла тя. Вероятно никога нямаше да се събере отново с Майлс Аскот, затова трябваше да се сдобри с брат си Роджър и да го убеди да играе ролята на любещ баща.

Намери го пред камината, загледан замислено в пламъците. Ако беше мъж, щеше да го издърпа от креслото и да го изрита здравата в задника.

— Знаеш ли, Роджър — заговори с меден гласец тя, — досега не бях забелязала, че си започнал да затлъстяваш.

Роджър я погледна изумено и прокара пръсти по твърдия си корем.

Фиона потисна смеха си. Роджър беше красив мъж и се ласкаеше от вниманието на жените.

— Вярно е, че мъжете на твоята възраст започват да напълняват — продължи тя. — А мускулите им отслабват.

— Не съм чак толкова стар — отговори сърдито той, стана от креслото и изправи рамене.

— Знаеш ли какво ми хареса най-много в Шотландия? Че всичките им мъже са стройни и гъвкави като млади дръвчета.

Роджър склони глава и я изгледа подозрително.

— Какво искаш да ми кажеш, Фиона?

— Опитвам се да те изтръгна от меланхолията и да те върна в реалния свят. Престани да се самосъжаляваш! Брайън е мъртъв и ако искаш да прекараш целия си живот в пиянство, направи го — но с това няма да го върнеш. Хайде, събери мързеливите си рицари и ги пращай на работа.

В очите му се появи нещо като усмивка.

— Вероятно и аз имам нужда от малко упражнения — промълви той и излезе от стаята.

След шест седмици Фиона роди едро, здраво момче и го нарече Никълъс Роджър. Малкият беше наследил високите скули на Гевин Аскот. Роджър веднага се влюби в детето и започна да се грижи всеотдайно за него, сякаш му беше син.

Когато се възстанови от раждането, Фиона се зае да преустрои дома си. Искаше детето й да расте в уютна обстановка. Първата й заповед беше малкият Никълъс да бъде охраняван ден и нощ, защото Лилиан беше убедена, че родителите на бебето са Джудит и Гевин, и Фиона не смееше да го остави в ръцете на лудата.

Никълъс беше само на един месец, когато пристигна първото писмо от Джудит Аскот. Писмото беше сдържано и безлично. Джудит се осведомяваше за здравето на бебето и съжаляваше, че не се е запознала с новата си снаха. Пишеше още, че Алисия не преставала да хвали Фиона. Нито дума за Майлс Аскот.