Джуд Деверо - Фиона

След около час пристигнаха в красиво малко село и спряха пред наскоро измазана бяла къща до църквата. Майлс скочи от коня си и остана с гръб към нея, без да направи опит да й помогне.

Свещеникът отвори вратата на домя си.

— Това ли е годеницата ти, Майлс? — попита любезно той. — Заповядайте, знам колко сте нетърпеливи.

Майлс влезе вътре, без да я повика. Фиона се втурна след него и улови ръката му. Погледът, с който бе удостоена, я накара да замръзне на мястото си. Оттегли ръката си и сведе глава.

— Щом свърши церемонията… ще ми позволиш ли да ти кажа няколко думи? — попита с треперещ глас тя.

— Ако не трае много дълго — отвърна студено Майлс. — Брат ми ме чака.

— Няма да те задържа дълго — увери го спокойно тя. Вече беше успяла да си възвърне самообладанието. Вдигна полите си и тръгна пред него.

Венчавката свърши бързо. Нямаше свидетели, които Фиона познаваше, само двамина непознати, доведени от свещеника. Когато двамата си казаха „да“, Фиона имаше чувството, че са сключили сделка за доставка на жито.

Щом свещеникът ги обяви за мъж и жена, Майлс се обърна към нея и Фиона спря да диша.

— Мисля, че можем да говорим в съседната стаичка. — Това беше всичко, което й каза. Фиона вирна упорито брадичка и тръгна към изхода.

Когато останаха сами, Майлс се облегна на стената.

— Сега можеш да ми кажеш всичко, което искаш.

Първият й порив беше да го прати по дяволите за вечни времена, но тя успя да го потисне.

— Нямах представа, че кралят е заповядал да се оженим. Ако знаех, нямаше да откажа. Готова съм да сторя всичко, за да сложа край на тази кървава вражда.

— Готова ли си да спиш с най-големия си враг? — попита подигравателно той.

Фиона изскърца със зъби.

— Роджър беше съкрушен от смъртта на Брайън. — В очите й блесна гняв. Майлс изпухтя презрително.

— А казаха ли ти, че Рейн едва оживя след голямата доза отрова, която му даде брат ти?

— Отрова! — повтори невярващо Фиона. — Пак ли обвиняваш брат ми Роджър?

— Не Роджър — отговори спокойно Майлс. — Брат ти Брайън се опита да отрови Рейн.

— Е, бедният Брайън си плати скъпо и прескъпо за стореното — отговори гневно Фиона. — Знам, че Рейн Аскот е същински великан. Сигурно му е доставило дяволско удоволствие да накълца на парченца слабичкия Брайън. Сигурно се е радвал, когато е чувал как пращят костите му!

Майлс я погледна с потъмнели от гняв очи.

— Както чувам, ти пак си била запозната само с версията на скъпия си брат. Наистина ли Роджър ти е казал, че Брайън е убит от Рейн?

— Не изрично, но…

Майлс се облъсна от стената и застана пред нея.

— Тогава си иди у дома и го попитай! Роджър трябва най-после да ти каже истината за смъртта на Брайън Чатауърт. Ако това е всичко, трябва да вървя. Или ще ме обвиниш в още някое позорно дело?

— Чакай! — извика през сълзи Фиона. — Моля те, кажи ми какво стана в Шотландия! Как е сър Гай?

Очите на Майлс станаха черни. Бурята щеше да се разрази всеки момент.

— Какво, по дяволите, те е грижа за него? Откога си почнала да мислиш за другите хора, а не само за проклетия си брат? Гай едва не умря от мръсните му стрели. Кажи на Роджър, че трябва да се усъвършенства в стрелбата с лък. Още само няколко милиметра, и щеше да улучи сър Гай право в сърцето.

— А Кит?

— След като ти замина — процеди през здраво стиснатите си зъби Майлс, — Кит плака три дни и никой не беше в състояние да го утеши. Сега обаче не пуска в стаята си бавачката на Филип, която се казва Фиона.

— Не исках да го нараня — прошепна задавено Фиона. — Аз го обичам.

— Не, Фиона, не го обичаш. Ние не означавахме нищо за теб. Ти ни наказа жестоко за това, че те държахме в Шотландия против волята ти. Бях започнал да вярвам в теб, но разбрах, че ти си и си оставаш само една Чатауърт.

Гневът й избухна с дива сила:

— Няма да ти позволя да ме обиждаш! Какво можех да направя, когато брат ми опря меча си в гърдите ти? Наистина ли мислиш, че трябваше да остана с теб? Той щеше да те убие, без да му мигне окото! Не можеш ли да проумееш, че тръгнах с него само за да спася живота ти? А ти дори не ми благодари!

— Нима искаш да ти повярвам? — попита глухо Майлс. — Стоиш пред мен облечена като кралица, перлената ти огърлица струва повече от цялото ми имущество и ме уверяваш, че си тръгнала с брат си само за да спасиш живота ми. Защо ме мислиш за глупак?

— Добре — отговори уморено Фиона. — Тогава ми кажи какво според теб трябваше да направя.

Майлс я погледна с присвити очи.