Джуд Деверо - Фиона

— Може би — отговори Фиона, опитвайки се да бъде разумна. Може би милувките на Майлс я бяха влудили. Може би я бяха направили неспособна да разсъждава трезво. Той беше много добър с нея, но и с момичето в гостилницата се беше отнесъл великодушно. Ако напуснеше брат си заради един Аскот, Роджър щеше да я намрази, а никой не можеше да й гарантира какво ще изпитва към Майлс след години. Ами ако някой друг решеше да си направи шега с него и му поднесеше в дар красиво младо момиче? Дали щеше да приеме и нея за своя собственост? Дали щеше да я доведе в дома си и да очаква от нея, Фиона, да се грижи за момичето както за незаконните му деца?

— Нека аз да ти намеря съпруг. Ще ти представя няколко дузини мъже за да ги опознаеш, и можеш да избереш когото искаш. Нека да направя това за теб! Разбира се, ако желаеш, можеш да останеш неомъжена.

Фиона го погледна с дълбока обич. Всички в Англия щяха да му се смеят, че е позволил на сестра си да роди дете, без да е омъжена. Някои дори щяха да настояват, че Роджър Чатауърт трябва да получи наказание, задето не я е омъжил. Той беше понесъл много позор през последните години, но беше готов да понесе още — само заради нея.

Тя му се усмихна и лицето му грейна от радост. За първи път от много години имаше желание да живее.

— Добре, ще видя мъжете, които ще ми избереш — отговори сърдечно тя. Щеше да направи всичко възможно да се влюби в един от тези мъже. Искаше да има мил, нежен съпруг, деца, които да обича, и братята си, защото един ден непременно щеше да събере отново Брайън и Роджър.

През следващите дни Фиона научи много за любовта. Преди да срещне Майлс, тя нямаше представа какво означава тази дума. Никога не беше помисляла, че би могла да се влюби в някой мъж. После обаче дойде Майлс Аскот и промени всичко. Пет месеца търпение и снизхождение бяха достатъчни, за да я накарат да се влюби в него. Тя съзнаваше, че от самото начало се е почувствала привлечена към него, но на света имаше толкова много мъже, които бяха добри и достойни за любов. Всичко, което трябваше да направи, беше да се влюби в един от тях и да реши всичките си проблеми.

Оказа се, че е сбъркала.

Роджър започна да води в дома им благородниците от околността. Представяше й мъжете като жребци, които бяха готови да я обслужват. Между тях имаше едри и дребни, тънки и дебели, грозни и красиви; мъже, които бяха убедени в неустоимия си чар, смели рицари, мъже, които умееха да я разсмеят и един, който пееше като славей. Безкрайна верига от мъже.

В началото Фиона се почувства поласкана от вниманието им, но само след няколко дни старите й фобии се върнаха. Един мъж докосна рамото й и тя излезе от кожата си, а ръката й несъзнателно се стрелна към камата в колана. След една седмица отказа да приема посетителите и се скри в стаята си. Започна да излиза все по-рядко пред тях, винаги придружавана от Роджър.

Един ден Роджър замина. Без да й каже нищо, взе осмина мъже от свитата си и потегли на път с голяма бързина. Един слуга й каза, че господарят е бил посетен от непознат мъж от простолюдието, който му донесъл някакво послание. Роджър го прочел с голяма радост и го хвърлил в огъня. После побързал да напусне къщата.

Фиона не знаеше какво да прави. Беше близо до истерия, защото долу в залата чакаха половин дузина мъже, а тя не можеше да се яви пред гостите в отсъствието на Роджър. Не можеше да води нормален разговор с един от тях, защото през цялото време следеше къде се намират останалите. Многомесечните търпеливи усилия на Майлс не бяха постигнали целта си. Само преди няколко дни беше цапардосала с месингова ваза мъжа, който се беше осмелил да пристъпи към нея изотзад.

Тя избяга с развяващи се поли в стаята си и отказа да се върне повече в залата.

Лежа дълго в самотното си легло и единственото, за което можеше да мисли, беше Майлс. Всеки път, когато я представяха на непознат мъж, го сравняваше с Майлс. Ако мъжът беше красив и представителен, тя забелязваше само, че движи ръцете си твърде бързо и нервно, или някоя друга дреболия. Една вечер позволи на един от мъжете да я изведе в градината и да я целуне. Едва успя да се овладее, за да не го изрита в глезените — или да счупи пръстите на крака му. Все пак не можа да се удържи и изтри с ръка устата си. Мъжът я погледна обидено и си отиде, без да каже нито дума.

Фиона полагаше големи усилия, но нито един от мъжете не успя да събуди интереса й. Дните минаваха и желанието й да види Алисия и да я помоли за съвет ставаше все по-силно. Вече беше решила да й напише писмо, когато новият й свят рухна из основи.