Джуд Деверо - Фиона

— Роджър, аз искам тази омраза да свърши. Искам…

— Искаш да си останеш курвата на врага ми! — изрева той, но бързо се овладя. Улови ръката й и я погледна с безкрайна болка. — Не можеш ли да погледнеш на нещата като мен? Знаеш ли в какъв ад живях, докато те търсех из цяла Англия? Отидох при Рейн Аскот, за да разбера къде са те скрили, но той извади меч срещу мен. Ако не се беше намесила жена му, сега щях да бъда мъртъв. Влачих се на колене пред краля и да не мислиш, че ми беше лесно! Не изпитвам симпатия към Хенри след наказанието, което ми наложи заради случилото се с Мери Аскот; но за теб бях готов да се влача на колене и пред самия дявол!

Той помълча малко, после сложи ръце на раменете й и продължи заклинателно:

— Не ми беше лесно да отида чак в Шотландия и да те преведа през границата. Знаеш ли как се почувствах, когато те видях да се гушиш в онзи Аскот, сякаш искаше да станеш част от него? И каква драма ми разигра! Имах усещането, че съм твой враг, аз, който бях тръгнал да освободя милата си сестричка от лапите на един мъж, който я държеше като пленница и бе отнел невинността й! Обясни ми какво става, Фиона. — Гласът му заглъхна в шепот.

Фиона се приближи още повече до него и скри глава на гърдите му.

— Как да ти обясня? Как да ти разкажа какво преживях през последните месеци? Разбрах какво значи да обичаш и да те обичат и…

— Не ми говори за любов! — прекъсна я остро Роджър. — Наистина ли мислиш, че този мъж те обича само защото те е отвел в леглото си? Да не би Аскот да ти се е заклел във вечна любов? Попита ли те дали би желала да станеш негова жена?

— Не, но… — започна Фиона.

— Виж, сестрице, ти знаеш твърде малко за мъжете. Ти беше само залог във враждата между семействата ни. Сега всички Аскотови тържествуват и се смеят злорадо, защото една Чатауърт носи под сърцето си копелето на Аскот. Вярват, че са спечелили играта.

— Спечелили! — изкрещя невъздържано Фиона и се дръпна като опарена. — Ти си отвратителен, Роджър! Защо принизяваш случилото се до игра? Какво ще кажа един ден на детето си? Че е било само пионка в играта на шах? Че две могъщи семейства са злоупотребили с него заради глупавата си вражда?

— Глупава? Как смееш да твърдиш това? Не знаеш ли, че Брайън се скита някъде сам-самичък и в сърцето му гори люта омраза към собствения му брат — само заради Аскотови!

Фиона не беше споменала срещата си с Брайън в Шотландия.

— Никога ли не си помислял, братко, че може би ти си причината, поради която Брайън напусна родния си дом? Много искам да чуя твоята версия за смъртта на Мери Аскот.

Роджър й обърна гръб.

— Бях пиян като свиня. Беше ужасна… случайност. — Той я погледна умолително. Очите му просеха обич. — Не мога да върна тази жена между живите, Фиона. Кралят ме наказа повече от достатъчно. Брайън ме напусна, а ти се върна от плен при врага, натежала от семето му, и вместо обичта, с която ме даряваше по-рано, ме гледаш със съмнение. Какво друго наказание ще ми наложиш?

— Прощавай, Роджър — отвърна меко тя. — Вероятно наистина съм се променила. Не знам дали Майлс ме обича. Не знам дали иска да се ожени за мен, за да даде име на детето ни. Знам само, че аз го обичам и ако ме помоли да стана негова съпруга, ще го последвам до края на земята.

Само очите на Роджър издадоха болката, която го обзе след тези думи.

— Как можа да се обърнеш с цялото си сърце срещу мен? Толкова ли е добър в леглото онзи мъж, че те кара да викаш от наслада и да забравиш братската обич, с която те обграждах през целия си живот? Могат ли пет кратки месеца да заличат осемнадесетте години, прекарани с мен?

— Не, Роджър. Аз те обичам и винаги ще те обичам. Опитай се да разбереш, че искам и двама ви.

Роджър се усмихна с безкрайна болка.

— Ти си още много млада, Фиона. Искаш да имаш мъж, който е известен с успехите си пред жените. Не знаеш ли, че половината жени на Англия тичат подире му? Искаш мъж, който те е отвел в леглото си, направил ти е дете и дори не споменава за женитба. Помислила ли си какъв брак ще имаш? Ще се грижиш ли и за другите му копелета с любовта, която си проявила към най-големия?

— Какво знаеш за Кит?

— Знам почти всичко за враговете си. Майлс Аскот обича жените. Ти си само една от многото му любовници. Дори го уважавам, защото поне не те е лъгал и не ти е внушавал, че си единствената му, вечна любов. — Той помилва ръката й. — Фиона, ако искаш съпруг, аз ще ти намеря най-добрия мъж в Англия. Познавам много мъже, които ще те приемат дори с детето на друг под сърцето ти и ще се отнасят добре с теб. С най-младия Аскот ще бъдеш нещастна, не разбираш ли?