Джуд Деверо - Фиона

— Нали ви казах, че е тук — изфуча сърдито Мораг. — Сега ще изпиете ли лекарството си?

— Фиона — прошепна безсилно Майлс.

Тя отиде при него и вдигна главата му, за да може да изпие пълната чаша. След това държа ръката му, докато заспи отново.

— Няма да ставаш — каза Фиона и в гласа й имаше желязна решителност. — Пожертвах много нощи, за да излекувам раните ти и сега няма да стоя и да гледам как шевовете се пукат.

Майлс я погледна с безкрайна молба.

— Моля те, Фиона.

Тя беше готова да се поддаде на ласкавия му глас, но прогони изкушението с кратък смях.

— Ти си най-коварният мъж, когото познавам, Майлс Аскот. Лежи мирно или ще те вържа за леглото.

— О! — прошепна той и вдигна високо вежди.

Фиона се изчерви до корените на косите. Майлс беше непоправим!

— Стегни се! Искам да ядеш повече. Никога няма да оздравееш, ако не се храниш добре.

Майлс улови ръката й и я дръпна с изненадваща сила. Фиона полегна до него и отвори уста да го укори за рязкото движение, но бързо я затвори. Майлс беше подпрян с няколко възглавници, краката му бяха протегнати на нара. Тя се обърна към него, стараейки се да не го докосва. Бяха минали четири дни от битката с глиганите, но младостта и естествената съпротивителна сила на Майлс бяха направили чудо и той се възстановяваше с невиждана бързина. Все още беше много слаб от загубата на кръв и страдаше от силни болки, но вече всички бяха уверени, че ще оздравее.

— Защо остана при мен? — попита сериозно той. — Можеше да ме оставиш в ръцете на някоя от слугините.

— За да се нахвърли върху теб и раните ти да се отворят, нали? — отговори сърдито тя.

— Ако ме караш да се смея, конците наистина ще се скъсат. Как бих посмял да докосна друга жена, когато ти си наблизо?

— Когато си замина, без съмнение ще се върнеш към стария си начин на живот.

Ръката му се зарови в косата й, отметна главата й назад и устните му завладяха нейните.

— Още ли не си разбрала, че си моя? — попита дрезгаво той и в гласа му имаше гняв. — Кога най-после ще го признаеш?

Той не й даде възможност да отговори, а отново впи устни в нейните. Фиона се отдаде с цялата си страст на целувката и се опита да забрави страха за бъдещето.

Когато в гърлото на Майлс опря стоманено острие, двамата отскочиха един от друг и Фиона изпищя задавено. Майлс инстинктивно посегна към меча си, но беше гол под наметката.

Над главата му стоеше Роджър Чатауърт. Очите му искряха от омраза, острието на меча му беше точно на мястото, където пулсираше вратната вена.

— Не — проговори дрезгаво Фиона. — Да не си посмял да го убиеш.

— Ще убия всички Аскотови — отговори с омраза брат й. Майлс се извъртя настрани и сграбчи китката на Роджър.

— Не! — изпищя Фиона и се вкопчи в ръката на брат си. Превръзките се напоиха с кръв.

— Той е тежко ранен — рече тихо тя. — Нима ще убиеш човек, който не е в състояние да се отбранява?

Роджър съсредоточи цялото си внимание върху нея.

— И ти ли стана една от тях? Аскотови са отровили кръвта ти! Настроили са те срещу собствения ти брат!

— Не, Роджър, разбира се, че не. — Тя се стараеше да говори спокойно. Очите на брат й святкаха толкова диво, че беше опасно да го дразни повече. Майлс се беше облегнал тежко на стената и с усилие си поемаше дъх, но тя съзнаваше, че може да скочи всеки момент и раните му да се отворят.

— Заради мен ли дойде или искаше само да убиеш един Аскот?

В стаичката се възцари неестествена тишина. Двамата мъже я погледнаха втренчено и Фиона разбра. Беше дошъл моментът да напусне Шотландия. Ако не го направеше, Роджър щеше да убие Майлс. Това беше повече от ясно. Роджър беше уморен до смърт и бесен от гняв. Никой не беше в състояние да го укроти, само тя.

— Ще се върна с теб у дома. Отдавна трябваше да го направя — проговори меко тя и се опита да се усмихне.

— Фиона! — извика предупредително Майлс.

Тя не го погледна. Докосна ръката на брат си и промълви нежно:

— Да вървим, Роджър. Какво чакаш още? — Сърцето й биеше толкова силно, че едва чуваше собствения си глас.

— Фиона! — извика отново Майлс и пръстите му се впиха в превръзката на гърдите.

Роджър изгледа несигурно сестра си, после отново се обърна към ранения.

— Не се бави, Роджър! Горя от нетърпение да се върна у дома. — Фиона се обърна рязко и се запъти към вратата. На прага спря и отново се обърна към брат си. Очите й бяха впити в лицето на Роджър, защото не смееше да погледне Майлс. Ако срещнеше погледа му, щеше да се хвърли с плач на гърдите му. Сега трябваше да действа решително и разумно.