Джуд Деверо - Фиона

Фиона зави бебето и отново помилва главичката му.

— Той не ме е помолил за ръката ми, но дори да го направи, брачните клетви и детето не са достатъчни, за да ни свържат завинаги. Дори да стана член на семейство Аскот, Роджър няма да ме освободи. Той трябва първо да разбере, че съм напуснала дома му по своя воля, че никой не ме е принудил да го сторя.

— А ти смяташ ли, че Майлс те е принудил? — осведоми се делово Алисия.

Фиона се усмихна.

— Ти знаеш не по-зле от мен, че Майлс никога не прилага насилие спрямо жените. От друга страна обаче, аз не вярвам, че Майлс желае да се ожени за мен. Аз ще изисквам от съпруга си вярност, а той няма представа какво означава тази дума.

— На твое място не бих подценявала мъжете от семейство Аскот — възрази Алисия. — На пръв поглед те изглеждат нахални, дръзки, непоколебими, но в тях има нещо много повече от красиво лице и мъжествено тяло.

— Така ли било… — промълви с усмивка Фиона и излезе от детската стая.

На следващия ден Алисия се върна при ловджиите и докато Фиона и Кит играеха в стаята й — Фиона беше безпомощната девица и кършеше отчаяно ръце, а Кит се готвеше да я освободи от огнедишащата триглава ламя — Фиона изведнъж излезе от ролята.

— Играй, Фиона — повика я Кит, който размахваше над главата си дървения меч.

Тя не можа да му обясни защо изведнъж по тялото й пробягаха леденостудени тръпки.

— Майлс — прошепна ужасено тя. Обърна се към бавачката, която седеше на креслото с бебето, и извика: — Грижете се за Кит. — После се втурна като подгонена надолу по стълбата и изскочи в двора на замъка.

Изтича в обора и грабна едно седло от стената, когато Дъглас успя да я настигне.

— Не мога да ви позволя да тръгнете сама — проговори меко той и в гласа му имаше искрено съжаление.

— Махай се от пътя ми, глупако! — изкрещя невъздържано тя. — С Майлс се е случило нещо лошо. Отивам при него!

Дъглас не зададе нито един въпрос, макар да нямаше представа откъде Фиона може да знае какво е станало, след като от ловджиите отдавна нямаше вест. Той изскочи на двора, изсвири три пъти и само след секунди беше заобиколен от тримата си братя.

Ръцете на Фиона трепереха и тя загуби много време с оседлаването на коня, ала мъжете не й помогнаха. Дъглас само провери стегнат ли е достатъчно коланът, после я грабна и буквално я хвърли върху седлото, Фиона дори не трепна, когато ръцете му притиснаха тялото й.

Когато излязоха от портата, Фиона нямаше представа в каква посока трябва да тръгнат, но се съсредоточи, извика пред вътрешния си взор лицето на Майлси пришпори коня си. Препускаше като вятър и Дъглас, Йърл и Франсис едва успяваха да я следват. Конете прекосиха с гръм тесния скален нос, завиха надясно и поеха по крайбрежната скала.

Фиона не изпитваше страх от пропастта, която зееше в краката й, нито от мъжете, които я следваха. Когато преминаха опасното място и отново препуснаха по равното, широко плато, тя спря за секунда и се огледа. Вляво от нея беше земята на Макгрегър, а отдясно се простираше непозната област. Тя поведе коня надясно, сякаш някой беше пошепнал в ухото й накъде трябва да тръгне.

По едно време мъжете изкрещяха предупредително; Фиона се наведе ниско над запотената конска шия и едва успя да избегне сблъсъка с един увиснал клон. Освен този предупредителен вик, тримата не казваха нито дума. Силите им бяха съсредоточени в лудата езда.

След няколко часа от храстите насреща им изскочи Раб и залая като луд. Сякаш беше очаквал Фиона, за да поеме водачеството и да им помогне да стигнат по-лесно до целта.

Пътят беше много неудобен и Фиона се принуди да стегне юздите на коня си. Трябваше да си пробиват път през гъсти храсталаци, а накрая стигнаха до място, където дърветата растяха толкова близо едно до друго, че дори слънцето не можеше да проникне през клоните им.

Раб залая отново и само след минута от гората изскочиха няколко мъже и се втурнаха към новодошлите. Алисия и хората й стояха в кръг и се взираха със сериозни лица в нещо на земята. Сър Гай беше коленичил в зеления мъх.

Когато кучето залая, Алисия се обърна рязко и изгледа смаяно Фиона.

Без да спира коня си, Фиона скочи на земята и разблъска с две ръце мъжете, които й препречваха пътя.

Майлс лежеше на голата земя. Очите му бяха затворени. Цялото му тяло беше в кръв. Дрехите му бяха разкъсани и тя видя две дълбоки рани на левия хълбок и по-високо вдясно.

Фиона бутна сър Гай настрана, коленичи, сложи главата на Майлс в скута си и започна да бърше кръвта от лицето му с края на полата си.