Джуд Деверо - Фиона

Фиона го погледна изумено.

— Брайън, не бива да говориш такива неща! Ще повикаме Роджър и ще поговорим за всичко.

— Ти не искаш да ме разбереш. Аз имам намерение да убия Роджър Чатауърт.

— Брайън! Нима си забравил колко много дължиш на него? Той се грижи за теб от самото ти раждане. Помниш ли как ни пазеше от Едмънд? Как рискува живота си, за да те спаси от онзи луд жребец!

Лицето на Брайън остана все така твърдо и безмилостно.

— Аз обичах Мери, а Роджър я уби. Един ден ще разбереш какво означава това.

— Аз обичам много хора, но това не означава, че ще забравя привързаността си към Роджър, който е направил толкова много за мен. Дори сега ме търси под дърво и камък.

Брайън я погледна изпитателно.

— Нима за теб не е детска игра да се изплъзнеш от стражите си? Щом ти дават свобода на движение, защо не избягаш и не се върнеш при него?

Фиона отстъпи крачка назад, но той улови ръката й и я стисна до болка.

— Защото мъжете от семейство Аскот те държат здраво в мрежата си, нали? Кой от тях е влязъл в сърцето ти? Жененият или младият?

— Майлс съвсем не е млад — отговори възмутено тя, без да се замисля. — Възрастта мами. — Като видя лицето на брат си, бузите й пламнаха от срам.

— Ти не разбра ли, че посетих лично семейния замък на Аскотови и ги познавам? Значи си влюбена в Майлс. Направила си добър избор. Той е мъж с огнен темперамент, равен по сила единствено на твоя.

— Дори да изпитвам нещо към най-младия Аскот, това не променя чувствата ми към Роджър.

— Наистина ли? Тогава какво ти пречи да се върнеш при него? Сигурно не е много трудно да се измъкнеш от тези шотландци. Години наред правеше Едмънд на глупак, а сега…

Фиона помълча малко и отговори с въздишка:

— Не е само заради Майлс. Тук хората живеят в мир и аз пожелах да стана като тях. Никой не опира нож в гърлото ми. В Ларенстън всички спят спокойно, нощем не се чуват писъци. Вървя спокойно по коридорите, вместо да се стрелкам като подгонена към следващия тъмен ъгъл.

— Аз също живях в мир с Мери и се докоснах до ангелската й душа — прошепна задавено Брайън. — Но Роджър унищожи този мир и сега съм решен да го убия.

— Стига, Брайън! Искам да дойдеш с мен и да си починеш. Трябва да премислиш много добре онова, което казваш.

— Знаеш ли къде е Рейн Аскот? — попита Брайън. Очевидно не беше чул последните й думи.

— Не — отговори уплашено Фиона. — Скрил се е в някаква гора. Запознах се с една певица, която живее при него.

— Знаеш ли как мога да го намеря?

— Какво те е грижа къде живее Рейн? Какво ти е сторил?

— Искам да го помоля да ме направи рицар.

— За да излезеш срещу Роджър? — попита смаяно тя. — О, Брайън, той няма да пожелае да се бие с теб. Я се погледни. Роджър е много по-висок от теб, а ти си слаб и през последните месеци си отслабнал още повече. Остани с мен, почини си няколко дни и ще…

— Не се опитвай да ме командваш, Фиона. Знам какво правя. Рейн Аскот е силен и е обучил много отлични воини. Той ще ме научи на всичко, което ми е необходимо.

— Наистина ли очакваш да ти помогна? — попита гневно тя. — Сериозно ли мислиш, че ще ти кажа къде се крие Рейн Аскот, даже да знаех? Няма да те подкрепям в лудостите ти!

— Аз дойдох тук, за да ти кажа сбогом, Фиона — обясни меко Брайън. — Живях седмици наред в тези гори и чаках подходящия момент да говоря с теб, но те охраняваха много строго. Сега, след като те видях и си поговорихме, ще се върна спокойно в Англия. Ще се бия с Роджър и един от двама ни ще умре.

— Моля ти се, Брайън, помисли още малко!

Той я целуна по челото и я погледна с уморения поглед на старец.

— Живей в мир, мила сестрице, и запази добър спомен за мен.

Фиона беше като замаяна и не намери какво да му отговори. В момента, когато Брайън се обърна да си върви, от дърветата се изсипаха дузина шотландци и Стивън Аскот застана с изваден меч пред Брайън Чатауърт.

— Не му причинявай зло — изрече задавено Фиона, макар да беше абсолютно сигурна, че Стивън никога няма да посегне на слабия й брат.

Стивън я погледна изпитателно, после прибра меча си в ножницата.

— Вървете с хората ми и хапнете нещо — обърна се той към Брайън.

Момъкът хвърли последен поглед към Фиона и тръгна към руината, заобиколен от шотландците.

Фиона изгледа Стивън с искрящи от гняв очи и в тези секунди много неща й станаха ясни.

Стивън беше достатъчно учтив, за да се смути. Той направи опит да се усмихне, после се облегна на едно дърво, извади камата от колана си и започна да дялка една пръчки.