Джуд Деверо - Фиона

— Трябва да ти призная, че тези мисъл често ми минаваше през ума. Стивън искаше да чува от мен, че го обичам. Аз обаче бях убедена, че любовта е много повече от едно неопределено чувство.

— Наистина ли е повече?

— О, да — отговори сериозно Алисия. — Има жени, които обичат своя мъж въпреки лошите му качества, но за мен беше извънредно важно да знам, че Стивън не живее само за жена си, а за целия клан.

— Ами ако ти го обичаше от цялото си сърце, а кланът ти го беше намразил? Ако беше останала със Стивън и се беше отчуждила от клана си?

— Това е невъзможно — отговори кратко Алисия. — Аз никога няма да се отделя от клана си. Готова съм да дам всичко, дори живота си, за да предотвратя война в семейството си.

— Точно това искам да направя и аз! — отговори възбудено Фиона. — Ти искаш да ми кажеш, че трябва да се върна при брат си. И че сега, когато Майлс отива на лов, имам удобен случай да го сторя. Ако ми дадеш няколко мъже за охрана, аз ще… — Тя млъкна и погледна Алисия право в очите.

След кратко мълчание Алисия отговори:

— Аз уважавам волята на девера си. Няма да ти помогна да избягаш.

Фиона се втурна, прегърна я и се разхълца безпомощно.

— Какво да правя, Алисия? Нали видя как се държа Майлс, когато му казах, че искам да се върна при Роджър! Трябва ли да направя нов опит за бягство? О, Господи! — Тя отблъсна Алисия и я погледна гневно. — И ти си една от неприятелите ми.

— Не си права — възрази с усмивка Алисия. — Аз не съм твой враг. Членовете на семейство Аскот също не са твои врагове. Ние се научихме да те обичаме. Кит би те последвал до края на света. Ти трябва да разбереш, че е дошло времето за избор. Никой от нас не може да вземе решението вместо теб. А сега слез долу и целуни Майлс за довиждане, преди да е започнал отново да троши мебелите ми. Не съм чак толкова богата. Впрочем, знаеш ли как е паднал стенният килим?

Фиона пламна от срам и се извърна настрана. Алисия избухна в луд смях и я поведе надолу по стълбата.

— Ето те и теб, Фиона — посрещна я весело Майлс и веднага я завлече в най-тъмния ъгъл на залата, за да може да я целуне. — Няма да ме има само три дни. Ще ти липсвам ли?

— Ти все пак си най-добрият от всички дяволи, с които съм заобиколена. Ако се върнеш и намериш половин дузина мъже със счупени пръсти на краката, вината ще бъде само твоя.

Майлс помилва бузата й.

— След онова, което се случи със сър Гай, мъжете няма да имат нищо против някой и друг счупен пръст.

— Какво искаш да кажеш?

— Алисия изпрати белязания великан при едно красиво, силно момиче, което трябваше да го излекува. Оттогава двамата са неразделни. Той й носи вода всеки ден и ако можеше да си служи малко по-умело с иглата, сигурно щеше да бродира яките й.

Фиона понечи да го ритне по глезена, но се задоволи да го изгледа унищожително. Ризата, която Майлс носеше под плейда си, беше извезана от нея.

— Ей, малка пленнице, дръж се прилично или ще те изпратя обратно вкъщи.

При тези думи очите й станаха корави и студени, но Майлс се засмя и меко целуна тила й.

— Всичко, което изпитваш, се чете в очите ти. Целуни ме още веднъж, за да се върна по-бързо.

Само след минута тя остана сама — с празни ръце и натежало сърце. Предчувстваше, че нещо ще се случи. Много й се искаше да се скрие в стаята си и да не се покаже нито веднъж в залата, но съзнаваше, че Майлс е прав. Времето беше благоприятно да преодолее поне малко страха си от чуждите мъже.

Рано следобед Фиона реши да излезе на разходка, придружена от Кит, Там и десетина мъже от клана. Алисия й беше разказала за една руина в близост до Ларенстън и тя искаше да я посети. Кит можеше да се катери по камъните, а тя щеше да разговаря с мъжете и да преодолява страха си.

Когато стигнаха до руините, Фиона се огледа с лудо биещо сърце, но въпреки това успя да се усмихне на Там, който й помогна да слезе от коня. Когато усети присъствието на мъж зад гърба си, не се обърна като ужилена, а се опита да реагира съвсем нормално. Обърна се бавно и видя зад себе си Йърл, който я възнагради с горда усмивка.

Когато отново се обърна към Там, в очите й имаше смях.

— Всички ли знаят за мен?

— Моят клан изпитва голямо уважение към вас, защото се движите из гората по-безшумно и от шотландските жени. Ние обичаме хората, които имат борчески дух.

— Борчески дух! Но аз се предадох на враговете си.

— Не, милейди — отговори с усмивка Там. — Вие само се вразумихте и проумяхте що за хора са шотландците — и в по-малка степен мъжете от семейство Аскот.