Джуд Деверо - Фиона

Фиона се присъедини към всеобщия смях.

По-късно, докато седеше на един камък сред останките от стария замък, тя огледа мъжете около себе си и проумя, че вече изобщо не се страхува от тях и че това ново поведение й се отразява много добре. И за това трябваше да благодари на Майлс Аскот.

Вероятно беше твърде вдълбочена в мислите си, а може би и последните няколко месеца бяха отслабили бдителността й, защото отначало не чу изсвирването, което дойде от дърветата зад гърба й. Когато то проникна в мозъка й, тялото й се напрегна до последното мускулче. Огледа се незабелязано, за да разбере дали някой от Макарънови е обърнал внимание на сигнала. Кит играеше с младия Алекс и двамата вдигаха голям шум, а останалите мъже ги наблюдаваха доброжелателно.

Бавно, сякаш искаше само да се поразходи, Фиона излезе от руината и се плъзна безшумно между дърветата. Щом се скри от погледа на мъжете, тя спря и зачака, докато спомените от детството оживяваха в паметта й.

Брайън беше обект на много грижи от страна на брат си и сестра си. Той беше по-голям от нея, но изглеждаше по-млад и така и не се беше научил да се брани като нея. Когато мъжете нападаха Фиона, тя не изпитваше ни най-малки угризения на съвестта и злобно забиваше ножа си в телата им; ала Брайън не беше като нея. Безброй пъти й се беше налагало да му се притичва на помощ, когато пияните приятели на Едмънд си позволяваха груби шеги. Докато Едмънд се тресеше от смях и наричаше братчето си страхливец, Роджър и Фиона се опитваха да го утешават и го пазеха с всички сили от главата на семейството.

Когато беше много обиден, Брайън се скриваше в някое потайно място и оставаше там дни наред, без храна и вода. Именно за такива случаи двамата с Фиона бяха уговорили този сигнал. Роджър и Фиона бяха единствените, които познаваха това високо, пронизително изсвирване, и когато го чуеха, бързаха да открият скривалището на Брайън.

Фиона се огледа на всички страни и зачака Брайън да се покаже. Дали беше сам или заедно с Роджър?

Младият мъж, който излезе на полянката, беше непознат за Фиона и в първия момент тя го зяпна с отворена уста. Брайън беше красиво момче, крехко и нежно, но сега приличаше на призрак. Лицето му беше бледо и изпито.

— Ти ли си, Брайън? — прошепна невярващо тя.

Момъкът кимна рязко, почти грубо.

— Изглеждаш добре. Как ти се отразява пленничеството?

Фиона загуби ума и дума. Никога не беше чувала брат си да говори по този начин.

— Роджър с теб ли е? — попита тихо тя.

Мрачното лице на Брайън потъмня още повече.

— Не споменавай това жалко име в мое присъствие.

— Какво? — пошепна Фиона и направи крачка към него. — Как говориш за брат си?

За момент очите му омекнаха и той вдигна ръка да я помилва; но се отдръпна, преди да я е докоснал.

— Много неща се случиха, откакто се видяхме за последен път.

— Разкажи ми — помоли глухо тя.

Брайън отстъпи крачка назад.

— Роджър отвлече Мери Аскот.

— Чух за това. Ала не мога да си представя, че е…

Брайън я изгледа със святкащи от гняв очи.

— Да не мислиш, че черната кръв на Едмънд не тече във вените на роднините му? Да не мислиш, че можем да се изплъзнем от злата сила, която владееше най-големия ни брат?

— Но Роджър… — започна плахо тя.

— Казах ти да не споменаваш името му пред мен. Аз обичах Мери, обичах я безкрайно и никога няма да обичам друга колкото нея. Тя беше олицетворение на добротата, истински ангел и не желаеше никому зло; а той — брат ти — я изнасили и от срам и ужас тя се хвърли от прозореца.

— Не — отговори спокойно Фиона. — Не ти вярвам. Роджър е добър. Той не върши зло. Той не искаше война между Аскот и Чатауърт. Той прие Лилиан в дома си, когато семейството й я отблъсна. Той…

— Той нападна Стивън Аскот в гръб. Той излъга Алисия Макарън, примами я в замъка си и я държа в плен. Когато Мери загина, аз освободих Алисия от затвора й и отнесох трупа на любимата си в Аскот Касъл. Не ти ли разказаха за бесния гняв на Майлс Аскот, когато застана пред тялото на убитата си сестра? Никога не бях виждал такава страшна ярост.

— Не — прошепна задавено Фиона и си припомни последния изблик на Майлс. — Те не говорят с мен за семейната вражда. — След няколкото разправии двамата с Майлс бяха сключили безмълвно споразумение да не споменават проблемите на семействата си.

— Брайън — заговори нежно тя, — изглеждаш толкова изтощен. Ела с мен в Ларенстън и си почини. Алисия ще те…

— Няма да намеря покой, докато брат ми е още жив.