Джуд Деверо - Фиона

— Майлс ще побеснее от гняв — промълви Фиона и направи опит да се усмихне. Стивън простена театрално и тя му се скара: — Ти си страхливец, Аскот.

— И то от най-лошия сорт — потвърди засмяно той, но бързо стана отново сериозен. — Ще се молиш ли за мен, докато ме няма? Ако Рейн и Брайън се харесат, може би ще успее да сложим край на враждата между семействата ни.

— Това би било чудесно — отговори въодушевено тя. Брайън е прекрасен младеж, мил и добър, и Роджър и обича много. А сега бих искала да те попитам нещо, Стивън, и се надявам да получа честен отговор — завърши пресекващ глас тя.

— Разбира се, че ще ти отговоря честно.

— И Роджър ли е някъде наблизо?

— Не — отговори веднага Стивън. — Той сякаш е изчезнал от лицето на земята. Макгрегърови постоянно обикалят границите си, моите хора също го търсят. Веднъж за малко не те загубихме и се заклехме да не го допуснем втори път. Засега обаче не сме открили нито следа от Роджър Чатауърт.

Двамата стояха мълчаливо един срещу друг и се гледаха в очите. Само преди няколко месеца Фиона беше убедена, че Стивън Аскот е неин враг — и че прилича на всички останали мъже. Тя направи крачка към него, вдигна ръка и я сложи на бузата му.

Стивън очевидно разбра каква чест му е оказана. След малко взе ръката й и целуна дланта.

— Ние, мъжете от семейство Аскот, сме известни с любовта си към жените — рече той и й намигна. — Имам чувството, че враждата ни с Чатауърт ще завърши не с рицарски двубои, а с любовни клетви.

Фиона се отдръпна назад и го погледна обидено, но не можа да потисне усмивката си.

— Разбира се, че ще се моля за теб. Сега обаче тръгвай, преди Майлс да те е заварил с мен и да се е нахвърлил да те бие.

Стивън вдигна високо едната си вежда.

— Бедното ми малко братче. Ето какво става, когато една жена реши да обяви мъжа за своя собственост. — Той й махна с ръка и се скри между дърветата.

Фиона поседя още малко сама на полянката, като се вслушваше внимателно в околните шумове. Скоро острият й слух долови движенията на мъжете, които все още се намираха в близост до нея. Поне двама продължаваха да седят в клоните на близките дървета. Отдалече долиташе смехът на Кит, придружен от басовия глас на Там, който му отговаряше.

През последните месеци остротата на възприятията й беше значително отслабнала. Тя видя пред вътрешния си взор гневното лице на Брайън и осъзна, че преди срещата с Майлс и тя беше изпълнена единствено с гореща омраза. Надяваше се с цялото си сърце, че Стивън ще успее да потуши омразата в сърцето на Брайън. Може би Рейн Аскот щеше да обикне брат й и да му помогне да стане смел воин.

С натежало от болка сърце тя се върна в разрушения замък и бе посрещната от веселия смях на Кит. Само след два дни щеше да застане очи в очи с разгневения Майлс и това щеше да отклони вниманието й от собствените й проблеми.

Алисия се върна в Ларенстън още на следващия ден. Първата й работа беше да отиде в стаята на петмесечния си син Александър. Детето имаше кърмачка, тъй като майката отсъстваше често от къщи и не можеше да го кърми редовно; но Алисия много държеше синчето й да знае коя е неговата майка. Докато тя люлееше бебето в скута си, а Раб лежеше спокойно в краката й, Фиона й разказа за срещата си с Брайън и за решението на Стивън да заведе брат й при Рейн.

Очите на Алисия заискриха от гняв.

— Проклет да е Стивън Аскот! — извика невъздържано тя, но бързо се успокои, когато Алекс се разплака. — Няма нищо, миличък — пошепна му тя и когато бебето утихна, отново се обърна към Фиона: — Не ми харесва, че е злоупотребил с теб, като те е използвал за примамка. Трябваше да залови брат ти и да го доведе тук. Стивън очевидно е забравил, че именно брат ти Брайън ме измъкна от лапите на Роджър. Никога не бих му сторила зло.

— Мисля, че Стивън се тревожеше по-скоро за реакцията на Майлс. Страх го беше, че брат му ще стори нещо на Брайън. — Фиона се приведе и помилва копринената косица на бебето.

От острите очи на Алисия не убягваше нищо.

— Кога ще се роди твоето бебе? — попита спокойно тя. Фиона я погледна право в очите, но не отговори. Алисия стана и отнесе сина си в люлката.

— Мораг ми каза, че откакто си тук, не си кървила нито веднъж. Нали не си болна?

— Разбира се, че не съм. Просто не бях сигурна какво ми е, но не мина много време и разбрах. Кой освен теб знае за бебето?

— Никой. Не съм казала даже на Стивън. И нямам намерение да му кажа, защото той веднага ще пожелае да отпразнува радостното събитие. Имаш ли намерение да се омъжиш за Майлс?