Джуд Деверо - Фиона

Фиона беше почти готова с почистването, когато влезе Мораг, следвана от Алисия. Старицата носеше голяма кошница с лечебни средства.

— Вече не виждам добре — обясни тъжно Мораг и приседна до ранения. Зеещите рани бяха повече от страшни. — Не мога да се грижа сама за него.

— Аз ще сторя всичко, което трябва — обади се решително Фиона. — Ти само ще ми казваш какво да правя.

Много скоро Фиона откри, че е по-лесно да шие плат, отколкото човешка плът. Всеки път, когато пробождаше с иглата тялото на Майлс, коремът й се преобръщаше.

Майлс лежеше на нара безмълвен и неподвижен и почти не дишаше, докато Фиона зашиваше раните му. Беше загубил много кръв и тялото му придоби сивкав отенък. Алисия вдяваше конците, режеше ги и връзваше възлите.

Когато най-после свърши, Фиона трепереше с цялото си тяло.

— Изпий това — заповяда Алисия.

— Какво ми даваш? — попита Фиона.

— Само Господ знае. Отдавна съм се отучила да питам какво има в отварите, които приготвя Мораг. Каквото и да е, вкусът му ще е ужасен, но скоро ще се почувстваш по-добре.

Фиона изпи мълчаливо горещата течност, облегна се на стената и отново се вгледа в безжизненото тяло на нара. Когато Мораг поднесе чашата към бледите му устни, тя стана и бързо отиде до леглото.

— Изпий това — прошепна тя и взе главата му в скута си. — Трябва да си върнеш силите.

Очите му се раздвижиха, но ресниците почти не се разделиха.

— Струваше си — прошепна той и започна послушно да гълта горчивото питие на Мораг. Старицата изпухтя презрително.

— Не бива да го глезите, иначе ще остане цяла година в леглото.

— Дори и така да е, какво от това! — изкрещя сърдито Фиона.

Алисия избухна в смях.

— Ела при мен, Фиона. Седни тук и си почини. Много искам да разбера как си узнала за раняването на Майлс. Тъкмо го бяхме открили, когато долетя при нас.

Фиона приседна на пода в непосредствена близост до главата на Майлс, облегна се на стената и вдигна рамене. Нямаше представа как е усетила раняването му; знаеше и толкова.

Почивката й беше съвсем кратка. Само след минути Мораг приготви нова напитка и трябваше да я дават на Майлс лъжичка по лъжичка.

Настъпи нощта и Алисия се върна в Ларенстън. Фиона седеше до Майлс и не откъсваше очи от лицето му. Знаеше, че той не спи. Мораг, която седеше на ниско столче до огъня, клюмна.

— Каква е… — прошепна като в транс Майлс. — Каква е жената, която е станала съпруга на Рейн?

Фиона помисли, че раненият има треска и бълнува. Тя не познаваше нито Рейн, нито съпругата му.

— Певица — прошепна безсилно Майлс. — Панел…

Тези думи бяха достатъчни, за да разбере. Изненада се много, когато разбра, че един от най-високопоставените лордове в страната се е оженил за певица с ниско произхождение. Разказа на Майлс как се е запознала с Клариса, как се е смаяла от необикновения й глас и се е опитала да я спаси от лапите на Панел, което бе довело до отвеждането й в лагера му.

Майлс се усмихна на обясненията й и посегна към ръката й. Стисна я здраво и малко преди разсъмване заспа.

Мораг се събуди и започна да приготвя нова отвара от билки, сушени гъби и други съставки, непознати за Фиона. Двете свалиха окървавените превръзки и Мораг постави върху шевовете топли, влажни лапи, пълни с лечебни растения.

Майлс заспа отново и Фиона си позволи да напусне за малко селската къща. Сър Гай седеше под едно дърво и при излизането й се обърна въпросително.

— Заспа — обясни кратко тя.

Сър Гай кимна и се загледа с невиждащ поглед в далечината.

— Няма много млади мъже, които попадат сред стадо диви свине и оцеляват — проговори той и гордостта и мъката се смесваха в гласа му.

Очите на Фиона се напълниха със сълзи. Тя сложи треперещата си ръка на рамото на великана и отговори с цялата твърдост, на която беше способна:

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да го излекувам.

Сър Гай кимна, без да я погледне.

— Нямате причини да му помагате. Ние се отнесохме зле с вас.

— Не е така — възрази меко Фиона. — Аз получих от вас много повече, отколкото заслужавах. Вие ме дарихте с любов. — Тя се обърна, отиде до реката, която минаваше през земите на Макарън, изми се и среса косата си. После се уви в наметката си и приседна на брега, за да подиша малко чист въздух. Когато се събуди, беше нощ. Сър Гай седеше на няколко крачки от нея.

Тя разтърка очите си и забърза обратно към къщата. Майлс беше буден и когато я видя да влиза, лицето му се разведри.