Джуд Деверо - Фиона

— Събуди се, Аскот — проговори твърдо тя и в гласа й нямаше съчувствие. Нямаше дори болка. — Събуди се и ме погледни.

Сякаш мина цяла вечност, преди ресниците на Майлс да затрептят. Той я погледна, усмихна се и отново затвори очи.

— Ангел — прошепна той и сякаш заспа.

— Вода! — извика Фиона, без да поглежда смаяните лица около себе си. — Трябва ми вода, за да измия раните. Има ли наблизо селска къща?

Алисия едва успя да кимне, когато Фиона продължи:

— Вървете и пригответе къщата за ранения. Заведете селяните в Ларенстън и ме оставете сама с него. Изпратете ми Мораг с билките й. Трябват ми също остри стоманени игли и здрави конци. Сър Гай, донесете един голям плейд, за да го увием и да го отнесем в къщата. Хайде, какво чакате! — изфуча разярено тя. — Хващайте се на работа!

Мъжете се разтичаха на всички посоки. Алисия погледна изпитателно Фиона и направи опит да се усмихне.

— Сигурна ли си, че не си шотландка? — попита тя и в следващия миг вече я нямаше. Беше препуснала обратно към Ларенстън.

Фиона остана сама с Майлс, но не си позволи да се отпусне. Притисна го в прегръдката си и пошепна в ухото му:

— Всичко ще бъде добре, Аскот. Аз ще се погрижа за теб.

Без да губи време за сантименталности, тя вдигна камата, захвърлена наблизо, и разряза дрехата му, за да прегледа раните. От три-четири места течеше кръв и сякаш никога нямаше да спре. Докато разрязваше ризата на гърдите му, дотича Раб.

— Откъде е тази кръв, Раб? — попита строго тя. — Иди и намери злодея, който го е ранил.

Кучето излая два пъти и я остави сама.

Фиона въздъхна облекчено. Гърдите не бяха засегнати. Отстрана имаше един прорез, който обаче не беше много дълбок. На лявата ръка откри няколко дълги рани като от нож, които кървяха силно, но не бяха много дълбоки. Раните по краката бяха най-опасни, особено тази на бедрото, която беше невероятно дълбока. По тялото му имаше и няколко натъртвания.

Тя го побутна леко и се опита да се мушне под него, за да прегледа има ли рани и на гърба.

Майлс простена от болка, отвори очи, погледна я, после сведе глава към голото си тяло.

— Не прави това, Фиона, или ще станеш цялата в кръв.

— Тихо! — заповяда строго тя. — Запази силите си за деня, когато ще бъдеш отново здрав. — Още докато му говореше, Раб довлече трупа на огромен глиган с дълги остри зъби. Муцуната на животното беше цялата в кръв, по тялото му зееха дълбоки рани от меч.

— Значи си излязъл на турнир срещу глигана — отбеляза сърдито Фиона, свали плейда от раменете си и внимателно уви голото тяло. — Защо настояваше да отидеш сам на лов?

Преди да е успяла да каже още нещо, Раб домъкна трупа на втори глиган и го сложи до първия. И той беше набучен на няколко места с меч.

Фиона започна да почиства мръсното лице на Майлс.

— Трябва да те отнесем в селската къща, Аскот. Там ще ти е топло и никой няма да те закача. Трябва само малко да потърпиш. Стой мирно и не мърдай.

Сър Гай излезе от гората, следван от мъж и жена, натоварени с големи, тежки плейдове.

— Сложила съм на огъня силен месен бульон с овес — съобщи жената. — А в пещта има овесени питки. Ако имате нужда, Алисия ще изпрати още завивки.

Сър Гай коленичи до Майлс, махна наметката и изгледа раните със смръщено чело. Вдигна глава едва когато Раб довлече трети глиган и го остави при другите два.

— Колко глигана има в храстите? — попита глухо Фиона.

— Пет — отговори сър Гай. — Конят го е хвърлил сред цяло семейство диви свине. Носеше със себе си само меча и една малка кама. Ала успя да убие цялото семейство и да се довлече дотук. Раб ни поведе към убитите глигани, но избяга някъде, преди да ги намерим.

— Дойде да ме посрещне — обясни Фиона. — Можете ли да го носите?

Сър Гай се наведе и вдигна на ръце безжизненото тяло. Носеше Майлс грижливо, сякаш беше малко дете, но раните веднага се отвориха и почнаха да кървят.

— Внимавайте! — изкрещя злобно Фиона, но сър Гай я погледна втренчено и я принуди да замълчи.

Той тръгна напред, заобикаляйки внимателно дърветата, и скоро стигна до селската къща. До стената имаше нар и той положи внимателно ранения върху струпаните завивки. Къщата беше съвсем малка и се състоеше само от една тъмна стая с открито огнище — единственият източник на светлина. Грубо скована маса, два стола и нарът бяха единствените мебели. На огъня вреше котле с вода. Фиона взе приготвената кърпа, потопи я във водата и започна да мие раните. Сър Гай не се отделяше от нея, помагаше й да вдига ранения, свали останалите му дрехи. Двамата го обърнаха по гръб, за да прегледат раните, и с облекчение установиха, че има само няколко натъртвания и драскотини.