Джуд Деверо - Фиона

— Майлс не знае нищо за това — обясни тихо той.

— Значи си ме използвал като примамка, за да заловиш брат ми? — попита сърдито Фиона.

— Би могло да се нарече и така. Той обиколя гората от доста време. Живее от корени и горски плодове и събуди любопитството ни. Трябваше да разберем кой е този плашлив момък и какво иска. Два пъти, когато беше излязла с Майлс, той направи опит да се доближи до теб, но хората ми го прогониха. Решихме да го оставим да се срещне с теб. Не те оставихме нито за миг сама; мъжете и аз бяхме точно над теб и лъковете ни бяха опънати.

Фиона седна на един голям камък.

— Не ми е приятно, че си ме използвал за примамка.

— А по-добре ли щеше да бъде, ако му бяхме пратили някоя стрела в гърба? Само преди няколко години нито един англичанин не напускаше земите на Макарън жив, за да разкаже за приключенията си. Ала момчето изглеждаше някак си… нещастно и ние решихме да разберем какво го е довело тук.

Фиона го погледна замислено. Онова, което беше направил, не й харесваше, но разбираше, че е бил прав.

— И какво ще правите с него, след като го заловихте? — Тя вирна брадичка. — Знае ли Алисия, че си решил да си играеш на котка и мишка?

Не беше съвсем сигурна, но повярва, че ъглите на устата му са побелели.

— Тъй като обичам живота, мога само да съм благодарен, че не знае — отговори възбудено той. — Алисия никога не крие мислите си от мен — или поне извънредно рядко. Тя щеше да отведе момчето в Ларенстън и Майлс… — Той не довърши изречението си.

— Майлс мрази семейство Чатауърт с цялото си сърце и душа — допълни тихо Фиона.

— Мрази само мъжете — поправи я с усмивка Стивън. — Роджър Чатауърт е виновен за смъртта на сестра ни и Майлс никога няма да го забрави. Ти познаваш само онази част от характера му, която показва пред жените. Изправи го пред мъж, който е наранил жена, и няма да го познаеш.

— Значи си бил сигурен, че Брайън е Чатауърт?

— Веднага ми заприлича на такъв.

Фиона сведе глава. Брайън имаше известна прилика с Роджър, с упорития му поглед, с гнева, скрит зад маска на безгрижие и безогледност.

— Вероятно си чул всичко, което ми каза Брайън. Не можем ли да го задържим тук, за да не се бие с Роджър?

— Мисля, че ако го направя, момчето ще полудее от мъка. И без това не е съвсем наред с главата.

— Прав си — отговори с болка Фиона. — Променил се е твърде много, откакто го видях за последен път. — Тя погледна въпросително Стивън.

— Ще направя онова, което поиска от теб Брайън. Ще го отведа при брат ми Рейн.

— Не! — изпищя Фиона и скочи от мястото си. — Рейн Аскот ще го убие. Нали нападна Роджър в собствения му дом!

— Не се бой, Фиона — заговори окуражително Стивън. — Рейн ще обикне момчето, защото е помогнало на Мери. Рейн може да има много недостатъци, но е почтен човек. Освен това — прибави с лека усмивка той — брат ми ще се хвърли да обучава младока и няма да му остави нито минута за омраза. Най-късно след три дни Брайън ще е толкова изтощен, че ще мисли само за сън.

Фиона не беше готова да му повярва.

— Защо помагаш на един Чатауърт? Мери е и твоя сестра.

— А аз мислех, че не знаеш истинската причина за смъртта на сестра ни и за вината на Роджър.

— Ако Майлс убие сестрата на един чужд мъж, ти ще намразиш ли брат си, без дори да го попиташ защо е извършил това дело? Може би Роджър е виновен за смъртта на Мери, но аз съм убедена, че е имал основания да постъпи така. Няма да прокълна никого от братята си, без да знам цялата истина.

— Добре казано — отговори с кратко кимване Стивън. — Аз не изпитвам симпатия към брат ти Роджър за онова което причини на семейството ми, но мразя само него, не братята и сестрите му. Моите братя не мислят като мен и това обяснява грубото държание на Гевин спрямо теб. За него семейството е всичко.

— И Рейн ли мисли така? Дали ще намрази Брайън, когато го види в лагера си?

— Възможно е. Затова аз ще придружа Брайън. Рейн ще се вслуша в думите ми и доколкото го познавам, разговорът ни ще свърши с това, че Рейн ще осинови брат ти. — Стивън хвърли пръчката настрана и скри камата си в ножницата. — А сега трябва да се сбогуваме. Ще минат дни, до като намеря брат си.

— Сега ли тръгваш? — попита смаяно Фиона. — Наистина ли ще заминеш, преди Алисия и Майлс да са се върнали от лова?

— А как иначе? — Стивън направи гримаса. — Нямам никакво желание да се явя пред очите на скъпата си съпруга, която вече знае, че нарочно съм я отдалечил от Ларенстън, за да се заема сам с английския натрапник.