Джуд Деверо - Фиона

Тя се обърна към Роджър и енергично поиска рицарите, които й бяха отправили тези неприлични намеци, да бъдат уволнени. Роджър я погледна с безкрайна изненада и побърза да я изведе от обора. Опита се да се държи отново като неин настойник, но Фиона му заяви, че няма право да й говори като на малко момиченце, фактът, че скъпата му малка сестра се осмелява да му възразява, го шокира и нарани. Той беше твърдо убеден, че я е изтръгнал от самия ад, а тя проявяваше неблагодарност и имаше дързостта да се оплаква.

За първи път в живота си Фиона разказа на брат си цялата истина за Едмънд. Лицето на Роджър побледня като на смъртник, той се отпусна безсилно в едно кресло и се сгърчи, сякаш имаше болки в стомаха. През всичките тези години си беше въобразявал, че е закрилял милата си малка сестричка, а сега се оказа, че тя беше живяла в истински ад. Той нямаше представа, че Едмънд е изпращал да я вземат от манастира веднага след като той напуснеше семейното имение. Не знаеше, че й се е налагало непрекъснато да се защитава срещу грубостите на мъжете, с които се заобикаляше брат им.

Щом Фиона му разказа докрай историята си, Роджър стана, за да убие двамата мъже от свитата на брат си.

Гневът му беше страшен. Само след три дни домакинството беше напълно променено. Всички трепереха пред господаря. Много от мъжете бяха уволнени и ако някой посмееше да погледне Фиона накриво, тя беше сигурна в решителната намеса на Роджър. По-рано нямаше представа какво трябва да бъде отношението към господарката на дома, защото Едмънд не признаваше никого, освен себе си, но сега беше живяла пет месеца в дом, където не се страхуваше от никого и можеше спокойно да се разхожда сама в градината.

В началото Роджър се уплаши ужасно от изискванията й; едва тогава Фиона разбра, че всъщност те двамата с Брайън бяха закриляли големия си брат. Той беше много добър и в същото време невероятно жесток. Веднъж тя се опита да му заговори за живота си в семейство Аскот, но той реагира с такъв необуздан изблик на омраза, че тя се уплаши за живота му.

Тъй като не я беше виждал от месеци, той забеляза веднага промяната в тялото й и реши, че е напълняла. Фиона вирна гордо брадичка и без разкаяние му призна, че носи под сърцето си детето на Майлс Аскот.

Очакваше възмущение — беше подготвена за нов изблик на гняв; но дълбоката болка в очите на Роджър я извади от равновесие.

— Върви си. Остави ме сам — каза й глухо той и тя се подчини.

Щом се прибра в стаята си, Фиона се хвърли на леглото и плака, докато заспа. Така правеше всяка вечер, откакто се беше разделила с Майлс. Дали той щеше да разбере, че тя е тръгнала с Роджър само за да го спаси от сигурна смърт? Или щеше да я намрази? Какво щяха да кажат на Кит? Тя лежеше по цяла нощ будна и мислеше за всички добри хора, които беше обикнала в Шотландия.

Много й се искаше да им изпрати вест, но наблизо нямаше нито един човек, на когото можеше да се довери. Вчера, докато се разхождаше в градината, една възрастна жена, която не беше виждала никога преди, й предложи кошница с хляб. Фиона понечи да откаже, но жената вдигна кърпата и й показа емблемата на Макарън. Фиона грабна кошницата и старицата се отдалечи бързо. Щом остана сама, младата жена претърси жадно съдържанието на кошницата.

Вътре имаше послание от Алисия, която й съобщаваше, че е разбрала много добре защо Фиона се е върнала при брат си в Англия; само Майлс упорито отказвал да го разбере. Сър Гай бил улучен от три стрели, но се възстановявал, макар и бавно. Когато Фиона изчезнала, Майлс получил нов пристъп на ярост, по-силен от всички досегашни, взети заедно, и разкъсал шевовете си. Мораг го намерила почти обезкръвен. После пламнал в треска и за малко не умрял. Като чул за раняването на брат си, Стивън се върнал веднага от горския лагер на Рейн. Донесъл вестта, че Рейн е взел младия Чатауърт под крилото си. Стивън бил твърдо убеден, че много скоро двете семейства ще сключат мир. Алисия завършваше с думите, че Майлс се възстановява много бавно и е забранил да произнасят пред него името на Фиона.

Днес младата жена си припомни тези думи и се разтрепери толкова силно, че Роджър я погледна с уплаха.

— Облечи си нещо топло — посъветва я загрижено той.

— Не — отговори решително тя. — Плейдът ми е напълно достатъчен.

— Защо непрекъснато се разхождаш пред очите ми с тази проклета дреха? — избухна ядно Роджър. — Не ти ли е достатъчно, че носиш в корема си един малък Аскот? Всеки път, когато те видя, имам чувството, че са ме ударили през лицето.