Джуд Деверо - Фиона

Роджър се върна в родния си дом с обезобразения труп на Брайън. Един вкаменен, отслабнал, неузнаваем Роджър.

Фиона го прегърна и го поздрави, но той дори не я погледна. Отнесе трупа на Брайън в някогашната му стая и се заключи с него. Остана там два дни и не допусна никого до себе си. Когато се появи отново, очите му бяха хлътнали дълбоко в орбитите, лицето му беше пепелносиво.

— Твоите Аскотови направиха това — каза той на Фиона и отиде да се разпореди за погребението.

Погребаха Брайън още същия следобед. Роджър не присъства на службата, Фиона посади рози на гроба и проля горещи сълзи за двамата си братя.

Лилиан я тормозеше всеки ден, пищеше и се кълнеше, че всички Аскотови трябва да платят за грозните си дела. Новата й страст бяха лампите, пълни с горещо масло. Тя ги разнасяше из къщата и ги размахваше на всички страни. Твърдеше, че детето на Фиона ще се роди със знака на сатаната и ще бъде прокълнато за вечни времена.

Гостите напускаха един по един дома, който тъгуваше за загубата на Брайън Чатауърт, и Фиона остана сама с безумната си снаха.

В началото на март пристигна пратеник, който носеше отличителните знаци на кралски херолд.

Мина цял ден, преди изпратените от Фиона мъже да открият скривалището на Роджър. Намериха го сам в каменната къщурка на един овчар. Приличаше на скелет, с хлътнали бузи под дългата брада, с мръсна коса, която падаше по раменете, и диво святкащи очи, близко до безумието.

Той прочете посланието на краля в присъствието на Фиона и го хвърли в огъня.

— Кажи на краля, че отговорът ми е „не“ — проговори спокойно той и излезе от стаята.

Фиона не посмя да го последва. Какво ли съдържаше кралското послание? Събра всичките си сили, за да изпрати учтиво кралския пратеник, и се приготви за дълго чакане. Скоро щеше да узнае какво е отказал Роджър, защото кралят нямаше да закъснее да реагира на отказа му. Тя сложи ръка на корема си и отново се запита дали детето й трябва да живее с петното на незаконородено.

Бяха минали шест дни след идването на кралския херолд. Фиона беше сама в градината. Роджър отново беше изчезнал и не се появяваше в замъка, а смъртта на Брайън отне на Лилиан и последната частица разум, която й беше останала. Тя не тъгуваше за младежа, защото приживе почти не се беше интересувала от него, но фактът, че Брайън беше убит от член на семейство Аскот, беше достатъчен. Фиона мислеше с дива омраза за убиеца на брат си за онзи отвратителен Рейн Аскот.

Една сянка се раздвижи на пътеката и я уплаши до смърт. Тя се улови за гърдите и вдигна глава — и погледна право в тъмните, горящи очи на Майлс Аскот. Презрителният му поглед се плъзна по тялото й, отбеляза роклята от скъп сатен с цвят на слонова кост, двуредната перлена огърлица и кървавочервения рубин на шията й.

Фиона впи поглед в лицето му и изохка. Не можеше да се насити да го гледа. Под очите му имаше тъмни сенки, беше ужасно отслабнал. Очевидно не беше напълно възстановен от раните си.

— Ела с мен — проговори дрезгаво Майлс.

Фиона не се поколеба нито миг. Изправи се и тръгна след него през градината, която завършваше с гъста гора. Тя не се съмняваше, че брат й е наредил на хората си да охраняват строго границите на имението, но това не беше попречило на Майлс да дойде при нея.

Майлс не й каза нито дума повече, дори не я погледна. Едва когато видя чакащите коне, Фиона разбра какво не е наред: той я мразеше. Скованото тяло, студените очи крещяха в лицето й. Спря пред конете и попита глухо:

— Къде ме водиш?

Майлс се обърна към нея.

— Кралят заповяда да се оженим. Брат ти отказа да изпълни заповедта. Ако не те направя своя съпруга, брат ти и аз ще бъдем обявени за държавни изменници и кралят ще конфискува земите ни. — Погледът му остана прикован в рубина й. — Няма от какво да се страхуваш. След като се венчеем, ще те върна на скъпоценния ти брат и няма да ти взема нищо от онова, което ти е толкова скъпо.

Той отново й обърна гръб и Фиона се опита да възседне коня си сама; но дългата рокля и треперещите ръце й попречиха да го стори.

Майлс пристъпи зад нея, хвана я през кръста и я метна като чувал на коня, като се стараеше да не се докосва до нея.

Фиона беше твърде замаяна и не можеше да разсъждава разумно. Майлс улови юздите на коня й и препусна в бърз галоп на север. Очите й бяха съвсем сухи и пареха от болка. Тя не се оглеждаше, само се взираше като упоена в светлата грива на коня си.