Джуд Деверо - Фиона

— Аз ще те даря с много деца, любов моя — промълви нежно той и помилва бузката на Кит. — Нека да видим дали някой ще ни попречи.

— Няма да направя това! — изкрещя невъздържано Фиона и погледна упорито в мрачното лице на Майлс. — Едва не умрях, за да сторя всичко, което искаше от мен, но няма да остана сама в замъка, докато ти препускаш из околноста и се забавляваш.

— Аз отивам на лов, Фиона — повтори търпеливо Майлс. — Няма да бъдеш сама в замъка. Целият клан Макарън…

— Макарън! — повтори вбесено тя. — Да понасям близостта на стотина мъже в продължение на цели три дни! Не, няма да остана тук. Ще дойда с теб на лов.

— Знаеш, че много бих искал да те взема със себе си, но по-добре е да останеш тук. Ще дойде време, когато няма да съм винаги с теб, и ти трябва да се научиш… — Той млъкна, защото Фиона му обърна гръб.

— Нямам нужда нито от теб, нито от другите мъже, Аскот — отсече надменно тя и изпъна крехките си рамене.

Майлс докосна гърба й, но тя се дръпна като опарена.

— Стига, Фиона! Преживяхме твърде много, за да се караме сега за една дреболия. Мисля, че трябва да останеш с Кит при мъжете и да се опиташ да преодолееш страха си. Не наведнъж, бавно и постепенно. Ако си твърдо уверена, че това е невъзможно, кажи ми и аз ще те взема със себе си на лова. Ще бъда на партера.

Фиона не се обърна да го погледне. Бяха минали почти два месеца, откакто Гевин беше поискал от малкия си брат да я върне на Роджър Чатауърт. През това време тя разбра какво значи думата „щастие“. Прекара чудесни дни с Майлс и Кит. Тримата играеха в прясно падналия сняг, смееха се и лудуваха. А Коледата беше най-прекрасният празник в живота й — едно истинско семейство, събрано под елхата.

Алисия я научи на много неща, не с думи, а просто с примера си. Тя започна да извежда Фиона на езда и да я води на посещения при бедните селяни. Фиона не можеше да се отърси така бързо от паниката си и веднъж, когато един мъж се доближи плътно до гърба й, тя извади ножа си. Алисия се хвърли между двамата и успя да я успокои. Между двете цареше мълчаливо примирие. Алисия се държеше като голяма, опитна сестра, стараеше се да защитава Фиона и никога не гледаше на нея като на възможна съперница. Когато започна да я командва и да я праща насам-натам с разни поръчения, както правеше с целия си клан, Майлс и Стивън въздъхнаха облекчено. Фиона не се поддаваше на влиянието й и на три пъти й каза от кое точно място да се хвърли в морето, но Алисия всеки път избухваше във весел смях и всичко се уреждаше.

Раб също беше осиновил Фиона и често отказваше да изпълнява противоположните заповеди на двете жени, а вместо това се свиваше нацупено в някой ъгъл.

Когато Стивън нарече кучето страхливец, Алисия и Фиона се нахвърлиха с обединени сили срещу него.

Майлс и Фиона се сближаваха с всеки изминал ден. Понякога, докато наблюдаваше как Майлс се упражнява да си служи с шотландските оръжия и се наслаждаваше на голото му, блестящо от пот тяло, тя усещаше как коленете й омекват и по тялото й се разливат сладостни вълни. Майлс винаги усещаше присъствието й в тези моменти и погледите, които й хвърляше, я разтреперваха. Веднъж копието на Стивън мина на милиметри от главата му само защото вниманието му беше отклонено от жадния поглед на Фиона. Стивън побесня и се хвърли да го бие.

— Още малко, и щях да те улуча, негоднико! — изкрещя той.

Алисия и Фиона, Раб и сър Гай — всички взеха участие в караницата. Стивън, който беше станал тъмночервен от гняв, поиска от Майлс веднага да отдалечи Фиона от площадката за упражнения. Майлс изобщо не се обезпокои от гнева на брат си, но изяви готовност незабавно да изпълни желанието му. Следобедът беше наистина забележителен! Защото, въпреки видимото спокойствие, необичайното избухване на Стивън беше възбудило Майлс толкова силно, че след бурните му атаки и продължителните нежности Фиона беше изтощена до смърт. По време на любовната игра той притисна Фиона към един стар стенен килим, тя се вкопчи в него и тежката, прашна тъкан се откачи от стената и ги захлупи под тежестта си. Двамата продължиха на пода, докато едва не се задушиха от праха. Вкопчени един в друг, те се измъкнаха изпод гоблена и продължиха да се любят на студения каменен под. Когато вечерта слязоха в голямата зала на Ларенстън, изтощени и с пламтящи лица, хората от клана Макарън ги посрещнаха с дружен смях. Стивън не беше забравил случилото се и настоя, че Фиона няма какво да търси на площадката за упражнения.