Джуд Деверо - Фиона

Майлс я притисна с такава сила до гърдите си, че ребрата й изпукаха, но тя дори не извика, а се вкопчи още по-силно в него. Двамата приличаха на деца, които са се скрили от родителите си.

За тях не съществуваха прах и мръсотия, злобно святкащи малки очи, които ги наблюдаваха. Двамата дърпаха дрехите си, целуваха се с нарастваща страст, не се отделяха един от друг нито за секунда. Бързината, с която се сляха, беше нещо ново за Фиона, тъй като досега Майлс проявяваше нежност и предпазливост. Ала когато тя заби нокти в гърба му, реакцията му я смая. Ръбът на стълбата се врязваше в гърба й, когато Майлс вдигна хълбоците й и я взе с неподозирана сила, но огромната страст, която владееше цялото й същество, не допусна болката до съзнанието й. Тя опря крака в горното стъпало и се изви насреща му с цялата сила на младото си, гъвкаво тяло.

Светкавицата, която я прониза, я остави слаба и трепереща. Двамата се притискаха един до друг, сякаш щяха да умрат от раздялата.

Майлс се овладя пръв.

— Трябва да тръгваме — прошепна унило той. — Сигурно вече ни чакат.

— Да, разбира се — отговори тя. — Големият брат те вика. Макар че в тайния коридор цареше черен мрак, тя усети върху себе си пронизващия му поглед.

— Не се страхувай от Гевин, Фиона.

— Денят, в който една Чатауърт ще изпита страх от един Аскот, още не е…

Той впи устни в нейните, за да я накара да замълчи.

— Така те искам. Няма ли най-после да престанеш да ме прегръщаш? Време е да се връщаме в Ларенстън.

— Аз ли те прегръщам?! — Тя се опита да го удари, но той вече тичаше нагоре по стълбата, Фиона се затича след него и изохка сподавено. Цялото тяло я болеше. Тя закуцука към тайната врата, като се държеше за дупето. Подигравателният смях на Майлс я накара да се изправи.

— Ако жените не трябваше винаги да лежат под мъжете… — изсъска вбесено тя, но изведнъж млъкна, защото на вратата на стаята им беше застанал Макгрегър.

— Не се смущавайте, лейди Фиона. Исках само да ви кажа, че се надявам да сте прекарали добре в замъка ми. — Едрият мъж й намигна толкова весело, че лицето й пламна от срам. Тя му обърна гръб и се зае да събира багажа, като се стараеше да не забелязва присъствието му. Макгрегър отиде безшумно до нея и когато ръцете му докоснаха раменете й, от гърлото й се изтръгна уплашен вик. Майлс хвана бързо ръката й и я стрелна с предупредителен поглед.

— Ние също прекарахме добре с вас, Фиона — продължи добродушно Макгрегър, свали иглата, с която беше закрепена наметката й и я замени със сребърна брошка, на която грееше кокардата на Макгрегър.

— Много ви благодаря — прошепна смутено тя. После се надигна на пръсти и бързо го целуна по бузата. Сама се изненада от постъпката си, а двамата мъже я зяпнаха смаяни. Майлс стисна ръката й и в очите му имаше такава радост, че по тялото й се разля топла вълна.

— Ти си едно сладко момиче, Фиона. Надявам се, че скоро пак ще ни гостуваш.

— И аз се надявам — отговори с мека усмивка тя. Беше напълно искрена.

Тримата слязоха заедно в голямата зала и отидоха в двора, където ги чакаха конете. Фиона се сбогува сърдечно с мъжете от клана Макгрегър и ги увери, че много ще й липсват. Ръкува се доброволно с всички, които бяха на двора, като не преставаше да се учудва на смелостта си. Майлс не се отделяше от нея и тя съзнаваше близостта му във всеки момент, но вече знаеше, че не се страхува от докосването до мъжете — е, може би малко се боеше, но в тази боязън нямаше нищо от предишния панически ужас.

Най-после възседнаха конете си и Фиона въздъхна. Хората на Алисия се наредиха зад тях и тя потрепери. Тези хора й бяха чужди. Не, не беше справедливо да напусне това място, където се беше научила да се доверява на ближните си.

Майлс се наведе към нея и стисна ръката й.

— Помни, че съм винаги наблизо — прошепна той.

Тя кимна, пришпори коня си и препусна напред.

„Докога ще останеш с мен?“ — искаше й се да го попита. Знаеше много неща за Гевин Аскот. Най-големият брат беше алчен, безсъвестен мъж, който беше отблъснал Лилиан Валенс и я тласна към лудостта. Гевин беше главата на семейство Аскот. Макар да беше смел рицар, Майлс беше само на двадесет години и Гевин му беше настойник.

Дали Гевин щеше да я отнеме от Майлс, за да я използва като заложник в собствената си игра срещу семейство Чатауърт? Майлс вярваше, че Роджър е убил сестра му Мери. Дали Гевин щеше да задържи Фиона, за да получи обезщетение от брат й?

— За какво мислиш, Фиона? — попита учудено Майлс.