Джуд Деверо - Фиона

В клана на Макгрегър имаше един мъж, от който Майлс постоянно я предупреждаваше да се пази: Дейви Макарън, брата на Алисия. Майлс изпитваше дълбока антипатия към младежа и винаги го наричаше пренебрежително „онова момче“. Обясни й, че Дейви се е опитал да убие собствената си сестра, и гласът му преливаше от презрение.

— Колкото и да са проклети, братята ми са винаги готови да жертват живота си за мен — обясни той. — Разбира се, аз също съм готов да се жертвам заради тях. Не мога да понасям хората, които застават срещу собственото си семейство.

— Защо тогава очакваш това от мен? — попита раздразнено Алисия. — Защо изискваш да се откажа от братята си и да ти даря тялото и душата си?

В очите му блесна луд гняв. Той й обърна гръб и я остави сама в стаята, която споделяха.

Фиона отиде до прозореца и се загледа в мъжете, които ходеха по двора. Все още не успяваше да свикне с мисълта, че може да се движи свободно между крепостните стени, без да се страхува от мъжете, без да й се налага да защитава честта си. Не изпитваше потребност да подложи на изпитание това новопридобито умение, но й беше приятно да мисли за него.

След малко под прозореца й мина Макгрегър. Тя се усмихна, впечатлена от красивата фигура и гордата осанка на този мъж. Суетността му беше пострадала много от сблъсъка с Алисия, а по-късно и от опита на Фиона да го убие; и когато Майлс буквално я изблъска пред него, той не я удостои дори с поглед. Без да съзнава какво говори, Фиона помоли за извинение за постъпката си и сладкият й глас замая главата му. Скоро двамата завързаха оживен разговор. Само след няколко минути тя разбра, че може да прави с него, каквото си иска. Той обичаше красиви жени и беше достатъчно възрастен, за да разбере дали и те го харесват истински. Фиона се усмихна отново и прогони мисълта за Макгрегър от главата си.

Когато останаха сами, Майлс я погледна укорно.

— Ти си на път да се превърнеш от уплашено зайче в изкусна прелъстителка.

— Мислиш ли, че ме бива в тази роля? — попита подигравателно тя. — Лаклан Макгрегър е вдовец. Може би…

Не можа да довърши изречението, защото Майлс я грабна в обятията си и я зацелува толкова страстно, че устните й се напукаха. Когато най-после се отдели от нея и тръгна да излезе, тя се загледа в широкия му гръб, вдигна ръка към устните си и се усмихна. Започваше да разбира, че притежава власт над Майлс Аскот; досега обаче не знаеше колко голяма е тази власт.

След малко в двора на замъка влязоха няколко мъже с кокардите на Макарън и настроението се промени видимо. Хората на Макгрегър се държаха естествено, но Фиона видя, че ръцете им са в постоянна близост до камите. Майлс излезе от каменната къща на Макгрегър и заговори с хората на Макарън.

Фиона проследи част от разговора, после с въздишка се обърна към стаята и започна да събира вещите им. Знаеше, че скоро ще тръгнат обратно към Ларенстън.

Майлс отвори вратата, погледна я изненадано, после се зае да й помага.

— В Ларенстън е пристигнал брат ми Гевин.

— И Роджър ли е с него? — попита бързо Фиона и стисна до болка кадифената пелерина, която беше в ръцете й.

— Не. Брат ти е избягал.

Тя се обърна като ужилена.

— Здрав ли е? Измъчвали ли са го?

Майлс я погледна изумено, после в очите му пламна гняв.

— Доколкото знам, крайниците му са по местата си. — Той улови ръцете й. — Фиона!

Тя се дръпна назад и го изгледа унищожително.

— Най-добре повикай някоя от хубавиците на Макгрегър да ти помогне при събирането на багажа. — Скочи на крака и побягна към тайния изход зад завесата.

Скри се в тъмнината и там, макар че се съпротивляваше с всички сили, от очите й потекоха сълзи. Препъваше се в черната празнота, вървеше пипнешком покрай стената и накрая приседна на каменното стъпало, без да обръща внимание на плъховете, които протестираха срещу това нарушаване на покоя им с шумно цвърчене.

Фиона седеше и плачеше, сякаш животът й щеше всеки момент да свърши. Знаеше, че няма повод за плач. Брат й вече не беше пленник като нея, освен това беше жив и здрав. А сега Гевин Аскот беше дошъл в Ларенстън, за да принуди малкия си брат да я освободи. Утре по това време щеше да бъде на път към дома. Никога вече нямаше да се ръкува с чужди мъже. Никога вече нямаше да бъде пленница. Щеше да живее спокойно в родния си дом.

Чу шум по стълбите и в първия момент потрепери от страх. Ала инстинктът й подсказа, че е Майлс. Ръцете й несъзнателно се протегнаха към него.