Джуд Деверо - Фиона

Само след два часа двамата бяха добре измити и Майлс подсушаваше Фиона с карираното наметало.

— Много полезна дреха, не намираш ли и ти? — попита с усмивка тя и загърна треперещото си тяло. Шотландското лято беше доста студено и не допускаше слънчеви бани.

— Много неща в Шотландия са не само практични, но и приятни — разбира се, когато се отнасяш към тях сериозно.

Фиона престана да трие косата си.

— Какво значение има за теб дали харесвам шотландците или не? Разбирам, че искаше да ме вкараш в леглото си, но не мога да проумея откъде идва този траен… интерес към душевното ми състояние.

— Нищо не си разбрала, Фиона. Ако те исках в леглото си, щях да те имам още на следващия ден, след като те доведоха при мен.

— И щеше да загубиш най-важната част от тялото си с един удар на брадвата! — изсъска гневно тя.

Майлс я погледна слисано, после избухна в смях.

— Стига с тази брадва! О, Фиона, ако знаеш как изглеждаше, когато те изтърколиха от килима! Беше…

— Непременно ли трябва да се смееш така високо? — попита сърдито тя. — За мен не беше шега. И досега не съм се отказала от мисълта да избягам.

Майлс я погледна пронизващо, отрезвял от думите й. След малко я привлече към себе си.

— Не искам никога вече да преживея нощ като вчерашната, Фиона. Раб беше изчезнал от замъка, а на скалата намерихме мъртви вълци. Конят, който си откраднала, се върна, куцукайки, в замъка. Повечето хора бяха сигурни, че си паднала в пропастта.

Фиона опря ръце на гърдите му, за да го отблъсне от себе си. Погледна в лицето му и смръщи чело. Досега беше вярвала, че ще мрази мъжа, който й отнеме девствеността, но чувството, което изпитваше към Майлс Аскот, нямаше нищо общо с омразата. Между тях съществуваше другарство, разбиране. Сякаш се познаваха много отдавна и щяха да останат завинаги заедно.

— Винаги ли е така? — промълви недоверчиво тя и вдигна поглед към върховете на дърветата.

Минаха няколко секунди, преди Майлс да отговори.

— Не. — Гласът му беше като полъх на вятъра в листата.

Фиона знаеше, че той е разбрал въпроса й. Може би я лъжеше и утре отново щеше да стане неин враг; но в момента не беше.

— Докато беше жив брат ми, животът ми беше съвсем различен. Нямаше място за дни като този — заговори бавно тя. Беше решила да му се изповяда. Макар че се беше съпротивлявала упорито срещу сближаването с Майлс Аскот, дълбоко в себе си беше уверена, че никога не е била заплашена от истинска опасност — а докато беше живяла в дома на Едмънд Чатауърт, постоянно я застрашаваха съвсем реални беди. През последните седмици беше прекарала сред истински рицари; бе видяла любовта между Стивън и Алисия, между Майлс и сина му — любов, която не искаше награди. Това беше съвършено ново преживяване за нея.

Вместо да разказва за ужасите, които беше видяла в дома на Едмънд, тя се опита да му опише връзките си с двамата си братя. Роджър беше съвсем млад, когато родителите им загинаха, и попадна под неограничената власт на Едмънд. Правеше всичко, което беше по силите му, за да закриля братчето и сестричката си, да ги пази от коварството на Едмънд. Всеки път, когато бдителността му отслабнеше, Едмънд пращаше да вземат Фиона от манастирското училище и я използваше като играчка в злобните си интриги. Измъчван от чувство за вина и разкаяние, Роджър подновяваше клетвата си да се грижи бащински за Фиона и Брайън, но коварството на Едмънд винаги успяваше да вземе връх и той не беше в състояние да осъществи добрите си намерения.

— Той няма никого, освен нас — обясни Фиона. — Роджър е на двадесет и седем години, но никога не е бил влюбен. Не си спомням поне веднъж да е лежал под лятното слънце и да е гледал в облаците. Станал е старец още на дванадесет години.

— А какво ще кажеш за себе си? — попита с мека усмивка Майлс. — Не си ли помисляла, че би било хубаво да се смееш по-често?

— Разбира се. — Фиона се сгуши в него и продължи: — Мисля, че не съм се смяла никога, преди един буен момък да ме изтъркаля надолу по склона.

— Кит е прекрасно дете — отговори с гордост Майлс.

— Кит, аха! Там имаше и един голям човек, който дори по време на най-буйната веселба пазеше от повреди скъпоценния си меч.

— И това ли си забелязала? — учуди се той и приглади назад косата й.

Двамата мълчаха дълго. В очите на Фиона имаше объркване.

— Ти не си прелъстител — заговори най-после тя. — Вече съм те виждала с много мъже и жени. Не знам какво друго си постигнал в живота си, но знам, че си винаги добър към жените. Защо тогава не ме освободиш? Само защото имам… много проблеми?