Джуд Деверо - Фиона

— Мисля, че са прекалено сладки — проговори съвсем сериозно тя и погледна укорно Майлс. — Напомни ми да се оплача на готвача.

Майлс, който стоеше гол пред нея, й показа ясно, че мислите му не са при сладкишите. Очите на Фиона се разшириха с добре изиграно възмущение. Беше й трудно, ако не невъзможно, да запази достойнството си сред това лепкаво море от плодови тортички. Тя се предаде и разтвори ръце, за да приеме любимия си.

Когато започна да го целува по тила и едва не се задави с една черешова костилка, двамата избухнаха в луд смях. Майлс започна шумно да яде прасковите по челото й, а тя захапа жадно сливата, която беше залепнала за рамото му. Майлс я сграбчи, претърколи се по гръб, без да обръща внимание на оглушителното тракане на чиниите и чашите, и я сложи върху набъбналата си мъжественост. Смехът престана, когато двамата се отдадоха изцяло на любовния акт. Любиха се страстно и буйно, като на два пъти променяха положението си.

Фиона дълго лежа върху него неподвижна, изтощена и слаба, готова по-скоро да умре, отколкото да събере сили, за да се вдигне от тялото му. След малко Майлс я вдигна с недоволно ръмжене, махна от кръста си малката глинена купа, пълна със сос, която се беше впила дълбоко в плътта му, и ядосано я хвърли на пода.

Фиона стана и с отсъстващ вид започна да бърше бедрата си.

— Иглеждате невероятно, Майлс Аскот — проговори тържествено тя и измъкна едно рохко яйце от косата му. Жълтъкът се стичаше по челото му.

— С тези одежди не вярвам да ви допуснат в двореца, мадам — отговори със същия тон той.

— Какво ли ще каже любезният ни домакин? — попита предпазливо Фиона, отдели се от него и седна на масата с кръстосани крака, за да огледа помещението. Стените, подът и мебелите бяха покрити с размазани тортички, а на масата цареше ужасен хаос — съдовете бяха преобърнати, съдържанието им се изливаше на пода, само две големи купи в края на масата бяха оцелели, Фиона пропълзя към тях и изписка високо, когато Майлс я ощипа по дупето. Върна се след малко и посочи доволно пилешкото месо в чинията, сварено в бадемов сос. Беше донесла и голямо парче бял хляб.

Майлс, който продължаваше да лежи по гръб на масата, се подпря на лакът и я изгледа подигравателно.

— Още ли си гладна?

— Ако не хапна нещо, ще умра от глад — отговори сериозно тя, извади една лъжица под гърба му и я потопи в соса. Когато Майлс я погледна умолително, тя се приближи до него и започна да го храни. — Гледай само да не ти стане навик — предупреди го тя между две хапки.

Майлс се усмихна и нежно целуна пръстите й. Фиона претърси отново масата и успя да събере достатъчно храна за двамата. Заповяда на Майлс да я държи за глезените и увисна през ръба на масата, за да спаси едно печено пиле, заклещило се в плетен стол. Майлс упорито отказваше да се храни сам и тя беше „принудена“ да му слага хапките в устата.

— Не съм очаквала, че си такъв безделник — проговори пренебрежително тя и се протегна. Плодовете по тялото й започваха да засъхват и навсякъде я сърбеше.

— Знаеш ли какво ти трябва сега — промърмори с усмивка Майлс. — Трябва ти…

— Не желая да чувам безсрамните ви препоръки, Аскот! — прекъсна го сърдито тя. — Снощи ме напихте и ме нападнахте в коритото, докато се къпех. А сега… ето какво ми сторихте! — Нямаше думи, с които да опише ароматния хаос наоколо. — Проклятие! — изсъска тя и се опита да отлепи поне част от кремовете по тялото си. — Няма ли поне капчица здрав разум у теб?

— Нито една — увери я тържествено той, скочи от масата и отиде при дрехите си. — Знаеш ли, наблизо има езеро. Какво ще кажеш да поплуваме малко?

— Но аз не мога да плувам.

Майлс стисна китката й и я издърпа от масата.

— Аз ще те науча — обеща той и тонът му беше толкова похотлив, че Фиона избухна в смях.

— Под водата ли? — попита тя и когато Майлс се замисли сериозно над въпроса, тя забрави да гледа в краката си и се подхлъзна в едва локва хайвер. Успя да се хване за ръба на масата, за да не падне, после навлече една карирана пола, върху нея жълта риза и хвърли на раменете си шотландското наметало. Дрехите също бяха изцапани с разноцветен крем.

— Дали и аз изглеждам като теб? — попита смутено тя, докато чистеше плодовете от косата си.

— Бих казал, че изглеждаш много по-зле от мен — засмя се той. — Но не се безпокой, никой няма да ни види. — С тази тайнствена забележка той отиде до завесата отсреща, дръпна я и разкри каменна стълба, вдълбана в дебелата стена. После хвана ръката на Фиона и я поведе по стръмните стъпала към тайния изход.