Джуд Деверо - Фиона

— Спокойно — прошепна Майлс, опря се на лакът и започна да милва слепоочието й. — Спокойно, ангеле мой. Тук си на сигурно място. — След малко той се отдели от нея и я прегърна нежно. — Ти си ангелът, който ми е отреден — продължи нежно той. — Моят ангел на дъжда и на светкавицата.

Фиона не разбра добре смисъла на думите му, но осъзна, че за първи път в живота си може да се чувства спокойна и защитена. Заспа почти веднага, тялото й толкова плътно притиснато до Майлс, че едва можеше да диша.

Когато се събуди, Фиона се протегна доволно, усети всяко мускулче по тялото си и потръпна от болка, когато се докосна до израненото си коляно. Отвори очи, видя дълга маса, на която бяха наредени димящи купи и чинии, подуши миризмата на ядене и си каза, че никога не е била толкова гладна. Грабна от пода плейда на Алисия, наметна се небрежно и се запъти към масата.

Тъкмо беше захапала парче пушена сьомга, когато вратата се отвори и влезе Майлс. Фиона замръзна на мястото си и несъзнателно закри с ръка устата си. Едва сега си спомни какво бе станало миналата нощ. В тъмните очи на Майлс светеше недвусмислено задоволство и гневът й пламна с дива сила. Преди да е успяла да изясни чувствата си, Майлс се втурна към нея и захвърли надалече шотландската наметало, в което се беше увила.

Какво право има да се отнася така с мен! — помисли си Фиона и едва не се задави със сьомгата, когато отвори уста да протестира. Разбира се, че имаше право. След като миналата нощ тя беше отговорила безсрамно на страстта му, той имаше пълното право да я смята за своя собственост и да си мисли най-лошото за нея. От своя страна обаче, тя имаше пълното право да изтрие от лицето му самодоволната усмивка.

Фиона изобщо не помисли какво прави; съвсем близо до нея имаше чинии с топли, меки тортички, прясно опечени, със златиста коричка, украсени с плодове. Докато очите й му се усмихваха, тя грабна една тортичка и я хвърли право в лицето му.

Майлс не очакваше това нападение и сладкишът улучи бузата му, изпръска цялото му лице и по шията и гърдите му потече топъл, лепкав черешов сок.

Фиона се усмихна доволно. Глупавият израз на Майлс я обезщети напълно за случилото се през нощта. Той беше напълно сащисан. Потискайки с мъка кискането си, тя продължи да хвърля по главата му плодови тортички, които падаха и се размазваха навсякъде по тялото му и дори по стола, който беше зад него.

Майлс я погледна втренчено и Фиона спря за миг, защото не можа да разгадае изражението в очите му. След секунди той се освободи от дрехите си и закрачи тържествено към нея. Наметалото, което беше увила около тялото си, се търкаляше по пода и очите й се разшириха от ужас, защото нямаше с какво да се закрие. Тъй като тортичките бяха свършили, тя започна да мята по него пастети. Не беше много сигурна, но почти повярва, че в сивите му очи свети желание за убийство.

Майлс не се стресна от новата бомбардировка. Само се навеждаше, когато пастетите заплашваха да улучат лицето му. Цялото му тяло беше покрито със смес от праскови, череши, ябълки, сливи и фурми, кремът се стичаше към краката му. Какъв ли ще е на вкус, помисли си безсрамно Фиона.

Когато стигна до масата, пронизващите му очи задържаха погледа й и тя замръзна на мястото си. Майлс прескочи масата, застана пред нея и Фиона спря да диша. Ала докато го наблюдаваше, една голяма, сочна череша се плъзна по челото му и остана за момент на върха на носа, преди да падне на пода. Фиона не можа да се удържи и се закиска.

Бавно и много нежно Майлс я взе в прегръдката си.

— Господи, Фиона — прошепна дрезгаво той, — ти си невероятна!

Когато устните му наближиха нейните, Фиона затвори очи и си припомни какво беше изпитала през нощта. Майлс я преви назад и Фиона се поддаде на силата му. Той имаше власт над нея. Трябваше само да я докосне и тя започваше да трепери.

Тя отвори устни и зачака целувката му, но напразно. Вместо това Майлс започна да размазва по лицето й сладка, лепкава маса — крема от една прасковена тортичка. Докато плодовете се стичаха към ушите й, тя отвори стреснато очи. Пое дълбоко дъх и видя над себе си дяволската му усмивка.

Преди да е успяла да протестира, Майлс я вдигна на ръце и я сложи върху масата — точно в средата на втория поднос с плодови тортички, фруктите се полепиха по краката й. Ръцете й бяха целите в крем, от брадичката й капеха праскови, косата й залепна за тялото.

Изпълнена с отвращение, Фиона вдигна ръце и започна да ги трие една в друга. Ала когато забеляза, че не постига почти нищо, реши да промени тактиката си и изяде два парчета ябълка, залепнали за китката й.