Джуд Деверо - Фиона

Той я държеше здраво, но не така, че да й даде повод да се отбранява. Дори напротив, Фиона изпита внезапно желание да се притисне по-силно до гърдите му. Тя не се помръдна, защото не искаше прегръдката да свърши. Ала когато чу глупавата му забележка, побесня от яд.

— Нападнаха ме вълци, едва не полетях в пропастта, онзи мъж ме метна на рамото си като чувал жито — а вие сте седнали да ми обяснявате, че на всяка крачка дебнат опасности!

Майлс помилва слепоочието й и тя не се възпротиви на ласката му. В очите му грееше необикновена светлина.

— О, Фиона, защо сама си създаваш проблеми?

— Не съм ви молила да ме предадете в ръцете на враговете ми или да ме отмъкнете като пленница в тази дива страна. А що се отнася до онзи грубиян…

Майлс я прекъсна енергично:

— Макгрегър не може да ви прости, че сте се нахвърлили върху него със собствения му нож. Преди няколко месеца едва не умря, защото Алисия остави инициалите си върху кожата му.

— Какво? Но те са приятели!

Майлс отвори уста да отговори, но в този миг в стаята влязоха двама загорели от слънцето шотландци, понесли тежко дъбово ведро. Зад тях вървяха половин дузина жени, които носеха кофи с топла и студена вода. Последната едва крепеше тежката табла с чинии и чаши.

— Тъй като познавам страха ви от водата, си позволих да наредя да ви приготвят банята — обясни с усмивка Майлс.

Фиона се нацупи, обърна му гръб и се загледа в незапалената камина.

Когато жените и мъжете излязоха от стаята, Майлс сложи ръка на рамото й и заговори настойчиво:

— Трябва да се окъпете, докато водата е топла, Фиона.

Тя се обърна като ужилена.

— Защо смятате, че за вас ще направя нещо, което не съм правила за другите мъже? Аз избягах от вас, а сега вие стоите пред мен и ме гледате, сякаш очаквате да се хвърля на шията ви, защото сте ме последвали дотук. Каква разлика има дали съм пленница на Макгрегър или на Аскот? Ако трябва да бъда честна, ще ви кажа, че предпочитам затвора на Макгрегър.

Майлс вирна брадичка и очите му потъмняха.

— Мисля, че е време да изясним някои неща, Фиона. Проявих невероятно търпение и внимание към вас. Не казах нито дума, когато счупихте пръстите на бедния сър Гай. Споделих сина си с вас, допуснах да вдигнете под тревога целия клан Макарън, а сега едва не наранихте тежко напълно невинния Макгрегър. Мирът между двата клана е съвсем нов и още е много крехък. Можехте с един необмислен удар да разрушите онова, което Стивън изгради с безкрайни усилия и търпение. Я се погледнете, Фиона! Защо не поискате огледало? Цялата сте в кръв, изтощена сте до смърт и приличате на сянка. Мисля, че е крайно време да сложа спирачки на своенравието ви.

— Да сложите… — изсъска вбесено тя. — Да не би да смятате, че искам да остана ваша пленница? Разбирате ли ме? Няма ли най-после да проумеете какво искам? Искам да се върна у дома при Роджър и ще направя всичко, за да го постигна!

— У дома! — процеди през зъби Майлс. — Имате ли изобщо представа какво означава думата дом? Къде сте се научили да чупите пръстите на мъжете? Къде сте се научили да си служите така сръчно с най-различни видове оръжия? Кой ви е втълпил, че всички мъже са зли и трябва да се пазите от тях? Защо се чувствате омърсена от всяко мъжко докосване?

Фиона го погледна мрачно.

— Едмънд е мъртъв — отговори след малко тя.

— Докога ще живеете в облаците, Фиона? — прошепна Майлс и очите му омекнаха. — Защо виждате само онова, което искате да видите? — Той въздъхна и й подаде ръка. — Елате да се изкъпете, защото водата ще изстине.

— Няма да се окъпя — отговори спокойно тя.

Вече би трябвало да е свикнала с невероятно бързите реакции на Майлс, но той и този път я свари неподготвена.

— Сега вече край, Фиона — проговори ледено той, хвана влажния плейд и го дръпна от раменете й. — Постарах се да бъде търпелив и любезен, но от днес нататък ще почна да ви обучавам в послушание — и в доверие. Нищо лошо няма да ви сторя. Никога не съм бил зъл с жените. Но не мога да допусна да се самоунищожите.

С тези думи той сграбчи деколтето на роклята й, разкъса го и разголи гърдите й. Фиона пое шумно въздух, закри се, доколкото можеше, и отскочи настрана.

Майлс я улови без усилия и с още две движения я съблече напълно. Без да погледне тялото й, той я вдигна на ръце и я отнесе до коритото, пълно с топла вода.

Положи я внимателно, взе една кърпа, насапуниса я и започна да мие лицето й.

— Ако се браните, ще напълните очите си със сапун — промълви равнодушно той и тя се постара да остане неподвижна.