Джуд Деверо - Фиона

Когато мъжете останаха сами, Гевин се отпусна тежко в едно кресло.

— Брат срещу брат — проговори с болка той. — Чатауърт ще вие от радост, когато разбере какво сме направили. Налей ми малко вино, Стивън. — Той пое с благодарност подадената чаша и продължи: — Крал Хенри даде строга заповед враждата между семействата Аскот и Чатауърт да се прекрати веднъж завинаги. Заявих му, че семейството ни е напълно невинно. Рейн нападна Чатауърт едва когато онзи изнасили Мери и я принуди да се самоубие. Знам също, че ти нямаш вина за отвличането на лейди Фиона.

Гевин отпи голяма глътка вино. Беше свикнал с монолозите, които трябваше да произнася пред най-младия си брат. Да измъкнеш една дума от Майлс беше почти същото като да му извадиш зъб.

— Фиона разказа ли ти за младата певица, която е била с нея в избата, когато Панел решил да я отвлече? Разпитай я за момичето, защото то вече е жена на Рейн.

Очите на Майлс се разшириха от изненада.

— Аха! Най-после реакция — промърмори Гевин.

— Не разбирам какво общо има тук жената на Рейн — намеси се Стивън.

Гевин разклати чашата си и започна да обяснява:

— Не знам по каква причина, но Панел храни дива омраза към нея. Затова я хвърлил в избата и Фиона Чатауърт се опитала да я спаси. Така паднала в лапите на Панел и той решил да си направи шегичка, като я предаде в ръцете на похотливия ни малък брат. За Бога, Майлс, защо веднага не я върна на Роджър Чатауърт? Нали знаеше коя е!

— Както той ни върна сестрата — отговори спокойно Майлс. — Откога си станал толкова кротък, Гевин?

— Откакто трябваше да видя как семейството ни бе разкъсано от омразата. Още ли не си проумял, че кралят също има право да каже думата си в тази история? Той отлъчи Рейн, освен това наложи тежки глоби на него и на Чатауърт. Какво ли ще стори с теб, когато узнае, че държиш в плен сестрата на Чатауърт?

— Разбери, Майлс — намеси се отново Стивън, — Гевин се тревожи за теб. Знам, че си много привързан към момичето, но работата е по-дълбока, отколкото си мислиш.

— Фиона заслужава по-добра съдба. Не мога да я върна в онази дяволска дупка при Чатауърт — отговори тихо Майлс.

Гевин простена задавено и затвори за момент очи.

— Май си живял твърде дълго с Рейн. Все едно какво мислиш за Роджър Чатауърт, все едно какво е сторил, той е действал с увереността, че постъпва правилно. Прекарах няколко седмици с него и…

— Известно е, че ти си склонен да вземаш страната на семейство Чатауърт — отговори сърдито Майлс. Очевидно намекваше за дългата връзка на Гевин с Лилиан Чатауърт. — Няма да я освободя и никой в тази страна, дори кралят, не може да ме принуди да променя решението си. Тази жена ми принадлежи. А сега ви моля да ме извините. Ще отида да изразя почитанията си на Алисия.

Макар да беше уверена, че ще й позволят да остане при Майлс, Фиона не можеше да си намери място от тревога. Проклинаше се, че иска да остане в Шотландия, където се беше научила да не изпитва страх от хората. О, Роджър, повтаряше си тя, скъпи мой, гневни Роджър. Той беше някъде в Англия и я търсеше, полудял от страх за малката си сестричка. А тя седеше тук и се надяваше е цялото си сърце, че брат й няма да узнае къде е.

— Дай ми още малко време — прошепна беззвучно тя. — Дай ми още един месец срок и аз ще напусна Шотландия без болка. Ще имам спомени, които ще ми стигнат за цял живот.

Тя беше толкова вдълбочена в мислите си, че не чу как вратата се отвори. Едва когато чу леки стъпки, се обърна рязко, готова да се защитава.

— Хареса ли ти… хареса ли ти при Макгрегър? — попита плахо Кит, смаян от гнева в очите й.

Фиона въздъхна облекчено и лицето й омекна. Тя коленичи, разтвори обятия и притисна детето до гърдите си.

— Толкова ми липсваше, Кит — пошепна задавено тя. Когато очите й се проясниха, тя го отдалечи малко от себе си, за да може да го разгледа. — Живеех в голяма стая и зад завесата имаше тайна стълба. Един ден с татко ти се сбихме с пастети и тортички, после минахме по тайната стълба и се изкъпахме в едно студено езеро.

— Алисия ми подари пони — съобщи гордо Кит. — А вуйчо Стивън ме учи да яздя. Вкусни ли бяха пастетите, с които се бихте? — Той се приведе към нея и пошепна: — Татко ядоса ли се?

— Не — усмихна се Фиона. — Не се ядоса даже когато го улучих с една черешова пастичка право в лицето. Ела, седни при мен и ще ти разкажа как кучето на Алисия ме спаси от вълците.

Когато се върна в стаята си, Майлс завари Фиона и сина си заспали на леглото, сгушени един в друг, с напълно доволни лица. Той стоя дълго, загледан в красивата картина, не смеейки да се помръдне. Когато чу конски тропот в двора на замъка и разбра, че Гевин си тръгва, се наведе и целуна Фиона по челото.