Джуд Деверо - Фиона

Тя не си даде труд да му отговори. Влезе в Ларенстън с гордо вдигната глава.

Майлс й помогна да слезе от коня.

— Без съмнение, големият ми брат ме чака в кабинета на Алисия и гори от желание да ме напердаши — прошепна в ухото й той и й намигна.

— Как можеш да се смееш в този момент?

— Единственият начин да се справя с брат си е да се смея — обясни сериозно той. — Ще дойда при теб по-късно.

— Не! — извика сърдито тя. — Аз ще дойда с теб и ще изляза срещу брат ти.

Майлс наклони глава и я изгледа.

— Готов съм да повярвам, че искаш да ме защитиш от брат ми.

— Ти си с мек характер и…

Майлс избухна в луд смях и конете се подплашиха. После звучно я целуна по бузата.

— Ти си неповторима, Фиона! Добре, ела с мен и ме закриляй. Но ти заявявам, че няма да позволя да му счупиш пръстите на краката.

Гевин, Стивън и сър Гай ги очакваха на втория етаж. Гевин беше на ръст колкото Майлс, но чертите на лицето му бяха остро изсечени и го правеха да прилича на ястреб. В очите му пламтеше див гняв.

— Това ли е Фиона Чатауърт? — процеди през стиснатите си зъби той. Без да чака отговор, нареди: — Отпратете я. Гай, погрижи се да я изведеш от стаята.

— Тя ще остане — отговори студено Майлс, без да погледне братята си. — Седни, Фиона.

Тя се подчини и се отпусна в едно кресло до камината. Гевин я погледна гневно, после се обърна към Майлс, който преспокойно си наливаше вино.

— Проклет да си, Майлс Аскот! — Гласът му трепереше. — Какво си позволяваш? За малко не предизвика война с Чатауърт! А сега ми доведе тази… тази…

— Лейди — проговори хладно Майлс и очите му потъмняха.

— Ако е била лейди, готов съм да се закълна, че вече не е, след като е прекарала няколко седмици с теб.

Очите на Майлс станаха съвсем черни. Ръката му се стрелна към меча, но сър Гай се втурна към него и сложи ръка на рамото му.

— Внимавай какво говориш, Гевин — намеси се предупредително Стивън. — Нямаш право да обиждаш когото и да било. Кажи каквото имаш да кажеш.

Гевин застана пред Майлс и заговори отново:

— Знаеш ли какво струва малкото ти забавно приключение на семейството ни? Рейн не може да се покаже пред хората, а е принуден да се крие в гората като престъпник, аз прекарах цял месец в компанията на онова копеле Чатауърт — и всичко това, за да спася безполезната ти кожа.

Фиона очакваше Майлс да отговори на брат си, че отлъчването на Рейн не го засяга, но Майлс мълчеше. Само все още потъмнелите му очи останаха впити в лицето на брат му.

Бузите на Гевин потръпваха нервно.

— Ще ми дадеш тази жена и аз ще я върна на брат й. Надявам се, че имаш достатъчно разум и няма да се противиш. Сигурен съм, че си й отнел невинността и това ще ни струва доста пари, но…

— Твоите пари или на Джудит? — прекъсна го спокойно Майлс и му обърна гръб.

В стаята надвисна грозно мълчание и дори Фиона спря да диша.

— Престанете най-после, вие двамата — намеси се накрая Стивън. — За Бога, Гевин, успокой се! Знаеш как се държи Майлс, когато обиждаш жената, която обожава в момента. А ти, Майлс, отиде твърде далеч. Гевин задържа Чатауърт само за да ти даде възможност да освободиш лейди Фиона. Вероятно разбираш колко… разочарован е бил, когато Чатауърт е избягал, а Фиона си е останала твоя пленница. Трябва само да я изпратиш обратно с Гевин и всичко ще бъде наред.

Фиона не смееше да каже нито дума. Погледът й беше устремен в гърба на Майлс. След секунди тя усети, че Гевин я наблюдава, но не се извърна към него. Не го харесваше и никога нямаше да отстъпи пред властта му. Щеше да му даде да разбере. Извърна глава и го изгледа с цялата надменност, на която беше способна. Усети върху себе си погледа на Майлс и се стресна.

— Няма да я освободя — отговори тихо той.

— Така ли? — изрева Гевин. — Готов си да пожертваш семейството си, значи! Излагаш на опасност името и рода Аскот само защото някаква жена разтваря краката си за теб!

Гевин изобщо не беше подготвен за удара, който Майлс му нанесе право в лицето; ала се овладя само след секунди и се нахвърли разярено върху брат си.

Стивън и сър Гай трябваше да положат много усилия, докато успеят да разделят двамата братя. Гевин се успокои пръв. Той отблъсна ръцете на Стивън, отиде до прозореца и когато отново се обърна към присъстващите, изглеждаше напълно овладян.

— Изведете лейди Фиона от стаята — проговори спокойно той.

Сър Гай пусна Майлс и той кимна с глава на Фиона. Тя понечи да протестира, но разбра, че сега не е моментът. Вече беше сигурна, че Майлс няма да отстъпи пред брат си.