Джуд Деверо - Фиона

Вече сме заедно цели два месеца и една седмица, каза си с болка Фиона. А от отвеждането й при Майлс Аскот бяха минали почти пет месеца.

Все по-често я обземаше чувството, че пленничеството й е към своя край.

Гевин изпрати свой доверен човек при Майлс. Роджър Чатауърт и Панел отишли заедно при краля и му разказали, че Рейн Аскот е създал в гората истинска армия и се готви да я поведе срещу столицата. Кралят вече знаел и че Майлс Аскот държи Фиона като своя пленница. Гневът му бил страшен. Заявил на Гевин, че ако Майлс не освободи момичето, ще бъде отлъчен като предател и всичките му имоти ще бъдат конфискувани. За да сплаши Рейн, кралят се готвел да изгори гората.

Гевин молеше малкия си брат да освободи пленницата. Майлс не й каза нито дума за писмото на брат си, но често я гледаше с див копнеж и Фиона разбра, че дните й в Шотландия са преброени. Майлс настояваше тя да прекарва повече време с хората от клана Макарън и очевидно се опитваше да я подготви за бъдещето — когато той нямаше да бъде до нея.

Фиона живееше в дълбоко вътрешно противоречие. От една страна, искаше да бъде спокойна и безстрашна в отношенията си с мъжете, от друга обаче държеше да прекарва цялото си време с Кит и Майлс.

— Проклятие! — промърмори тя, когато остана сама. Как можа да го допусне? Защо независимата, горда жена беше изпаднала в тази пълна зависимост? И то от врага си!

Гевин дойде за втори път в Шотландия, бесен от гняв. Сравнено с второто, първото му посещение направо можеше да се нарече дружелюбно. За първи път Фиона изпита угризения на съвестта, защото беше пожелала да остане в мирната общност на Макарънови.

Когато Майлс се върна в общата им стая, тя го помоли да й разреши да се върне в Англия с Гевин. Беше решила да му каже, че иска да спаси и двете семейства от гнева на краля, но Майлс изобщо не й даде възможност да се доизкаже. Гневните изблици на Стивън и Гевин бяха детска игра в сравнение с неговия гняв. Той я прокле на три езика, хвърли по нея няколко тежки предмета, счупи с голи ръце един грамаден дървен стол и разцепи масата с брадвата си. Там и сър Гай трябваше да обединят силите си, за да го укротят.

Гевин и Стивън имаха горчив опит със страшните гневни избухвания на малкия си брат. Обезкуражен от дивото избухване на Майлс, Гевин се върна сам в Англия, Фиона се почувства още по-зле и не посмя да остане при Майлс, който беше упоен, за да си отспи и да се успокои. Роджър и Майлс, повтаряше си постоянно тя, Роджър и Майлс. Тя си имаше дом, в който живееха двамата й братя. Роджър претърсваше острова камък по камък, за да я намери, а тя седеше тук и проливаше сълзи за врага си, за мъжа, който я бе превърнал в жена и я закриляше от самата нея. Той се бе отнесъл към нея с търпение и доброта и й доказа, че животът може да бъде и красив и си струва да се живее.

Майлс отвори очи и се огледа сънено.

— Уплаших ли те? — попита дрезгаво той. Тя кимна мълчаливо.

— Аз също се плаша от себе си. Слава Богу, тези пристъпи са редки. — Той улови ръката й и я притисна до бузата си. — Не ме напускай, Фиона. Ти си моят подарък. Ти принадлежиш на мен. — След този толкова често повтарян рефрен той потъна в дълбок сън.

Това беше преди четири дни, само преди четири дни, а сега Майлс бе решил да я остави сама и да отиде с Алисия на лов за диви свине. Дали беше престанал да усеща страха, който изпитваше тя? Или беше дотолкова сигурен в чара си, та беше повярвал, че може завинаги да я задържи при себе си? Но Роджър беше на път към Шотландия и когато пристигнеше пред Ларенстън с армията си, тя трябваше да вземе решение. Нима можеше да стои и да гледа как кланът Макарън се бие срещу родния й брат? Нима можеше да стои и да гледа как Роджър и Майлс си нанасят смъртоносни удари? Можеше ли да държи Кит в обятията си и да гледа как Майлс умира? Или щеше и занапред да държи Майлс в обятията си нощем и да вкусва кръвта на брат си по кожата му?

— Фиона? — повика я Алисия откъм вратата. — Майлс каза, че няма да дайдеш на лов с нас.

— Точно така — отговори горчиво Фиона. — Трябва да остана тук и да общувам с мъжете. Мъже отзад, мъже отпред — мъже, които ме зяпат на всяка крачка.

Алисия я погледна втренчено и попита:

— Ти се тревожиш за Майлс… и за брат си, нали?

— Тревожа се и за двамата — отговори искрено Фиона. — А ти как се чувстваше, когато трябваше да се върнеш при своите шотландци с английския си съпруг? Нито веднъж ли не се запита дали можеш да му имаш доверие?

Очите на Алисия засвяткаха дяволито.