Джуд Деверо - Фиона

— Мисля, че не е редно да правите това — каза сър Гай и погледна строго Фиона. Гласът му беше тих, но за Фиона беше същински вик.

— Джудит ми писа, че сте готов да ми помогнете във всяко отношение.

Сър Гай се изправи в целия си великански ръст. Белегът на лицето му беше като светеща пурпурночервена ивица.

— Лейди Джудит — той подчерта двете думи — нямаше представа, че ще поискате от мен нещо толкова… невероятно. Как можа да ви хрумне тази безумна идея? — попита възмутено той.

Фиона му обърна гръб и изрита с все сила килима, който беше донесла. Според нея идеята й беше чудесна: тя щеше да се съблече, сър Гай щеше да я увие в килима и да я предаде в ръцете на Майлс. Може би повторението на първата им среща щеше да го накара да се засмее и да й прости. Ала сър Гай упорито отказваше да участва в изпълнението на плана й.

— Какво друго бих могла да направя? — попита тя и сърцето й натежа от болка. — Знам, че той не иска да ме види. Как да го помоля за прошка, щом не желае да ме чуе?

— Лейди Клариса изпрати при сър Рейн дъщеричката си и детето изигра великолепно ролята на посредник.

— О, не! Не искам да дам сина си в ръцете на Майлс. Той ще наеме още една бавачка и Ник ще стане едно от многото деца в сбирката му. Това означава да не видя никога повече нито Майлс, нито Ник. — Тя се облегна на едно дърво и се замисли. Можеше да уреди среща с Майлс, но той нямаше да пожелае да я изслуша. Единственият й шанс беше очите му да се замъглят от страст и съпротивата му да отслабне. Първо трябваше да се любят, а след това да говорят.

Докато размишляваше, тя си играеше с дългата си черна наметка, прекрасна дреха от кадифе, подплатена с кожи от норка. Наметката я покриваше от главата до петите. Очите й засвяткаха дяволито.

— Можете ли да направите така, че за известно време да остана насаме с Майлс? Не в шатрата му, а в гората. Като казвам сами, това значи да бъдем наистина сами! Той може да повика охраната си, но рицарите трябва да бъдат отдалечени от мястото на срещата ни.

— Предложението не ми харесва — отговори упорито сър Гай. — Ами ако го заплашва опасност?

— Наистина — отвърна саркастично Фиона. — Мога да го предизвикам на двубой и да му прережа гърлото с ножа си.

Сър Гай вдигна високо едната си вежда и бързо скри крака си, чиито пръсти бяха счупени от Фиона. Тя го погледна и избухна в смях.

— Моля ви, Гай, отдавна не съм чупила краката на мъжете! Майлс е мой съпруг и аз го обичам. Искам отново да събудя любовта му към мен.

— Мисля, че лорд Майлс не само ви обича, а е обсебен от вас. Само че вие наранихте гордостта му. Никоя друга жена не му е създавала такива проблеми.

— Няма да му се извиня, че съм напуснала Шотландия с Роджър. Трябваше да постъпя така. Ще ме оставите ли известно време сама със съпруга ми?

Сър Гай я погледна изпитателно и кимна колебливо.

— Сигурен съм, че ще съжалявам за отстъпчивостта си, но ще уредя срещата.

Фиона се усмихна зарадвано и цялото й лице засия.

— Ще ви направя кръстник на следващото ни дете.

— Ще изпратя лорд Майлс в гората — отговори мрачно сър Гай. — Давам ви един час, не повече.

— Това означава да ни заварите в много деликатно положение — засмя се Фиона. — Имам намерение да прелъстя съпруга си. Трябват ни поне три часа усамотение.

— Вие не сте никаква лейди, Фиона Аскот — изрече сърдито мъжът и й намигна.

— Вярно е — съгласи се с усмивка тя. — Освен това нямам гордост. А сега си вървете, за да мога да се подготвя за срещата.

Когато остана сама, тя загуби голяма част от решителността си. Може би това беше единственият й шанс да си възвърне съпруга. На всяка цена трябваше да успее. Съблече се с треперещи ръце. Надяваше се, че познава достатъчно добре Майлс; че той ще се съпротивлява с разума си, но ще се поддаде на страстта.

Скри дрехите си под сухите листа и се уви цялата в черната наметка. За пред външния свят беше добродетелна, почтена дама. Когато свърши с приготовленията, седна на един пън и зачака.

След известно време се чу шум от крачки и Фиона се уплаши до смърт. Ала позна бързите, леки, целенасочени крачки на Майлс и стана, за да го поздрави.

В първия миг й се стори, че той се радва да я види, но впечатлението бързо се разсея. В погледа му имаше студенина.

— Как така остави брат си сам? — попита подигравателно той.

— Майлс, поисках тази среща, за да те попитам дали не можем да живеем като мъж и жена.

— И тримата?

— Да — усмихна се Фиона. — Ние с теб и синът ни Никълъс.