Джуд Деверо - Фиона

Роджър скочи на крака и сграбчи матроса за косата.

— Известно време ще бъде в безсъзнание.

Майлс разкопча ризата му.

— Нима очакваш от мен да стоя тук, а ти да му свалиш дрехите и да избягаш? — попита злобно Роджър. — Не мога да доверя живота си на един Аскот.

— Разбира се, че ще го направиш! — изсъска Фиона. — Омръзна ми твоето недоверие. Ти си човекът, създал повечето проблеми между семействата ни и ако искаш да се избавим от това ужасно положение, трябва да проумееш, че ще работим всички заедно. Какво ще правим, Майлс?

Майлс се опитваше да се напъха в тесните дрехи на матроса. Обикновено за моряци се избираха дребни мъже, които можеха да се движат лесно в тесните и ниски трюмове.

— Ще се кача горе да огледам и веднага ще се върна — обясни кратко той и се закатери по стълбичката.

Фиона и Роджър завързаха ръцете и краката на моряка, натъпкаха парцал в устата му и го избутаха в един ъгъл.

— Винаги ли ще бъдеш на негова страна? — попита мрачно Роджър.

Фиона се облегна на дървената преграда. Главата я болеше ужасно, празният й стомах показваше първите признаци на морска болест.

— Направих много грешки. Може би Майлс беше прав. Може би в деня, когато ти ни изненада в селската къща, трябваше да сторя нещо, за да те спра. Ти никога не си се вслушвал в гласа на разума, но аз трябваше поне да се опитам!

— Обиждаш ме! Винаги съм бил добър с теб.

— Не! Винаги си съумявал да използваш в своя изгода някогашната си доброта към мен. Сега обаче ще ме изслушаш. Каквато и да е причината за отвличането ни, трябва да се освободим колкото се може по-скоро. Трябва да се подчиниш на тази цел.

— Искаш от мен да работя съвместно с един Аскот?

— С двама Аскотови! — изфуча разярено тя. Роджър помълча малко. Лицето му беше замислено.

— Лилиан — прошепна пресипнало той. — Тя ми донесе писмото на Джудит Аскот. Знаеше къде ще се срещнеш с…

— Проклетница! — изфуча гневно Фиона. — О, Роджър! — прошепна уплашено тя. — Никълъс! Той е сам в къщата. Лилиан може да му стори зло. Трябва по-скоро да се върна при сина си.

Роджър сложи ръка на рамото й.

— Детето е на сигурно място. Заповядал съм на стражите да не пускат Лилиан при него. Те няма да посмеят да престъпят заповедта ми.

— Какво ще стане, ако не се върнем?

— Онези от семейство Аскот без съмнение ще го отгледат.

Погледите им се срещнаха и мина доста време, преди Роджър да осъзнае какво е казал. Беше се доближил значително да признанието, че вероятно не е бил прав да обвинява за всичко семейство Аскот. Може би безкрайните речи, които беше държала Фиона, най-после започваха да оказват своето въздействие.

Фиона се обърна стреснато. Люкът отново се отвори и тя въздъхна облекчено. Влезлият беше Майлс.

Тя полетя към него, прегърна го и издърпа вързопчетата от ръцете му.

— Решихме, че зад отвличането ни се крие Лилиан. О, Майлс, ранен ли си?

Мъжът й я изгледа недоверчиво.

— Бързо скачаш от горещо към студено. Не, не съм ранен. Нося ви дрехи и нещо за ядене. — Той хвърли парче хляб на Роджър и показа на Фиона дрехите, които беше намерил. Хвърли бърз поглед към завързания моряк в ъгъла, който ги наблюдаваше с разширени от ужас очи, и застана между Роджър и Фиона.

Освен хляба той беше донесъл сушено месо и отвратителен грог, от който Фиона едва не се задави.

— Какво видя на палубата? — попита Роджър.

Майлс разбра, че Роджър е преглътнал голяма част от гордостта си, за да зададе този въпрос.

Корабът е много стар, целият е прояден от червеи. Екипажът е пиян, някои изглеждат полумъртви. Знаят, че на борда има пленници, но не се интересуват от тях.

— Точно типа мъже, с които си служи Лилиан — проговори с отвращение Фиона. — Наистина ли сме на път към Франция?

— Да. Познах брега. Когато се стъмни, ще излезем от трюма, ще вземем една лодка и ще гребем към сушата. Нямам намерение да вляза доброволно в ръцете на посрещачите, които със сигурност ни очакват на брега. — Майлс погледна въпросително към Роджър и той кимна в знак на съгласие.

— Как ще се върнем в Англия? — попита страхливо Фиона.

— Имам роднини, които живеят на четири дни път от мястото, където ще слезем на брега. Ако успеем да стигнем до тях, можем да разчитаме на помощ.

— За съжаление нямаме коне, нито храна за толкова дълъг преход — рече Роджър и отпи голяма глътка от силния грог.

— Все някак ще се справим — отговори спокойно Майлс и взе стомната от ръката му.

— Да, все някак ще се справим — повтори също така спокойно Роджър.