Джуд Деверо - Фиона

— Страх ли те е, Фиона? — попита Кит и очите му се разшириха от изненада.

— Разбира се, че не. — Тя се принуди да се усмихне, макар че в момента си припомняше всички истории за варварството на шотландците, които беше слушала. Те бяха див, необуздан народ и измъчваха дори малките деца.

— Татко ще ни закриля — повтори уверено Кит. — Той е получил рицарските шпори още когато е бил малко момче. Вуйчо Рейн казва, че татко е един от най-смелите английски рицари. Той няма да допусне да бъдем нападнати.

Фиона прегърна момчето и притисна лицето му до рамото си.

— Баща ти наистина е велик воин. Знаеш ли, че преди няколко дни ме нападнаха трима мъже? Той уби и тримата само за няколко минути и дори не беше ранен. — Фиона видя, че момчето е уплашено, и направи още един опит да му вдъхне смелост. — Мисля, че татко ти може да излезе съвсем сам срещу всички мъже на Шотландия и да ги победи. Няма друг рицар, който да е толкова силен и смел като татко ти.

Стресна я тихо кискане. Тя се огледа и видя зад себе си Майлс, хванал за ушите две мъртви зайчета.

— Много ви благодаря за похвалната песен, милейди.

— Фиона се страхуваше за теб — обясни Кит.

— Направил си много добре, като си я утешил. Рицарят винаги трябва да закриля жените си. Възможно ли е да знаете как се дере заек, Фиона?

Младата жена остави Кит на земята и пое зайчетата от ръцете му с уверена физиономия.

— Сега ще разберете, че една Чатауърт не е като изнежените дами от семейство Аскот, които седят на копринени възглавници и чакат да им поднесат вечерята.

— Описахте много точно съпругите на Стивън и Гевин. Ела, Кит, да видим дали мъжете от семейство Аскот също струват нещо.

Много скоро двамата събраха цял наръч дърва, а Фиона одра зайчетата и ги изчисти. Майлс отсече два дебели клона, заби ги в земята от двете страни на огъня и наниза зайчетата на шиш, за да ги изпече. После се облегна на лакти и остави Кит да върти дебелия шиш.

— Изглеждате толкова спокоен — промълви укорително Фиона и обърна глава настрана, за да не я чуе Кит. — Ще нощуваме сами в чуждата гора, а вие разпалихте огън. Врагът ще ни види от няколко мили разстояние.

Майлс подръпна полата й, за да я доближи до себе си.

— Тази земя принадлежи на брат ми и жена му и ако хората от клана Макарън ни открият, веднага ще забележат леопардите на Аскот върху наметката ми. Шотландците не са хора, които се нахвърлят върху беззащитни жени и деца, за да ги убият по най-жесток начин. Ако ви заварят сама, ще ви отведат при Стивън и вие ще му обясните коя сте.

— Какво ли е станало с рицарите ви?

— Фиона, свитата ми е изчезнала без следа от битка. Предполагам, че са ги отвели в Ларенстън, замъка на Алисия. В момента единствената ми грижа е вашата и на Кит сигурност. Ако отидем в Ларенстън и хората ми не са вече там, ще тръгна да ги търся. Кит, не оставяй месото да се пече само от едната страна, ще го прегориш! — Той се премести по-близо до Фиона и продължи настоятелно: — Тук сте на сигурно място, милейди, повярвайте ми. Разгледах околността, но не видях жива душа. Господи, вие мръзнете! — извика той, като я видя как трепери. Грабна плейда от земята, загърна раменете й и я привлече към себе си.

— Исках само да ви стопля — засмя се той, когато Фиона го блъсна, и отказа да разхлаби хватката си.

— Това вече съм го чувала — озъби се тя. — Всички мъже започват с желанието си да стоплят жената, която желаят. Ще ви достави ли удоволствие да ме вземете насила?

— Намеците ви не ми харесват. Не бива да ме сравнявате с отвратителните приятели на брат си — отговори раздразнено той.

Фиона престана да се отбранява.

— Може би животът с Едмънд наистина е объркал мислите ми, но аз не понасям да ме докосват и вие трябва най-после да го разберете.

— Отдавна съм го разбрал. Вече не помня колко пъти съм го чувал. Все пак и вие трябва да разберете, че ако искаме да преживеем нощта, трябва да се топлим взаимно. Кит, дай едното зайче. Месото изглежда готово.

Зайчетата бяха почти сурови, само овъглени отвън, но тримата бяха твърде гладни, за да го забележат.

— Харесва ми, татко — отбеляза Кит. — Обичам гората.

— Много е студено — отвърна Фиона и се уви по-плътно в плейда си. — Щом през лятото е хладно, какво ли ще бъде през зимата?

— Алисия твърди, че Англия е истинска оранжерия. През зимата се увива в плейда си и спи в снега.

— Господи! — смая се Фиона. — Наистина ли е такава варварка?

Майлс се обърна с усмивка към сина си и видя, че очите му се затваряха.