Джуд Деверо - Фиона

Сякаш беше прочел мислите й, Майлс взе ръката й и я сложи върху бузата си. В продължение на един дълъг миг тя не се помръдна, макар че сърцето й биеше лудо. Имаше чувството, че прави нещо забранено. След малко раздвижи ръка, за да помилва косата му. Кичурите бяха меки и чисти и тя се запита как ли миришат.

Погледът й отново потърси очите му и тя усети, че той ще я целуне. Отдръпни се, заповяда си тя, но не се раздвижи.

Много бавно, докато очите му й казваха, че има пълното право да откаже, той се приближи към лицето й и когато устните му докоснаха нейните, тя отвори очи още по-широко. Какво приятно чувство, каза си учудено тя.

Майлс просто сложи устата си върху нейната и я задържа там. Не я принуди да отвори уста, не я докосна, нито се опита да се хвърли върху нея с цялата си тежест, както правеха другите мъже. Само устните им се докосваха и тази лека, почти въздушна целувка беше извънредно приятна.

Майлс беше този, който пръв отдели устните си, и в очите му имаше такава топлина, че Фиона започна да се сковава. Сега щеше да се нахвърли върху нея.

— Тихо, тихо — прошепна той и отново помилва бузата й. — Вече никой няма да те наранява, моя Фиона.

— Татко! — извика откъм гората Кит и магията се разпръсна.

— Без съмнение, този път е открил еднорог — понижи глас Майлс и бе възнаграден от Фиона с намек за усмивка.

Тя се изправи и неволно изохка от острата болка в рамото. Не беше свикнала да спи на твърдата земя. Майлс веднага се втурна към нея и започна да разтрива рамото й, сякаш това беше най-естественото нещо на света.

— Какво още намери, Кит? — извика той, полуобърнат към сина си.

— Пътека — изкрещя в отговор момчето. — Да тръгна ли по нея?

— Не! Чакай ни! По-добре ли е сега? — попита нежно той и когато Фиона кимна, я целуна бързо по тила и започна да събира вещите им.

— Винаги ли се държите така свободно с жените? — попита тя и в гласа й имаше искрено любопитство. — Например когато сте на гости в чужда къща — и там ли целувате всяка жена, която се изпречи на пътя ви?

Майлс не си направи труда да зарови пепелта от огъня.

— Уверявам ви, че мога да се държа като истински цивилизован мъж и по правило целувам само ръцете на дамите — е, поне на обществено място. — Той се усмихна и очите му заблестяха. — Ала с вас е съвсем друго, скъпа Фиона. Още от първата ни… среща отношенията ни са повече от необичайни. Вие сте прекрасна жена и не мога да се отърва от чувството, че някой ми е направил подарък — скъпоценен подарък, който трябва да остане завинаги с мен.

Фиона го погледна слисано и преди да е успяла да намери думи за отговор, Майлс улови ръката й и я потегли към мястото, където нетърпеливо ги чакаше Кит.

— Я да видим къде ще ни отведе тази пътека — предложи весело той. Кит кимна гордо и затича по тясната, отдавна неизползвана следа. — Какво мислите за сина ми? — попита Майлс, без да изпуска ръката на Фиона.

Тя се усмихна на момченцето, което разглеждаше внимателно гъбите край стъблото на едно дърво. След малко то се изправи и отново хукна напред.

— Кит е много самостоятелен, интелигентен и твърде зрял за възрастта си. Сигурно сте много горд с него.

Майлс се изпъчи с искрено бащинско задоволство.

— Имам още две момчета. Филип Стивън е екзотичен като майка си и е толкова див, че плаши дори бавачката си, макар да е само на една година.

— А другият ви син? Който ви роди Бриджит?

— Джеймс Рейн е пълна противоположност на Филип и двамата не се отделят един от друг. Имам чувството, че са близнаци, макар че не са на една възраст и не си приличат. Джеймс отстъпва на Филип всичките си играчки и никога не се сърди. — Той се засмя на спомена. — Единственото, което Джеймс не е готов да сподели, е бавачката си. Щом ме види да й подавам ръка, започва да крещи.

— Сигурно има много поводи да се сърди — отбеляза иронично Фиона.

— Не сте права. Джеймс е най-тихото дете, което съм виждал — възрази през смях Майлс и се приведе по-близо до нея. — А най-хубавото е, че си ляга рано.

Фиона го сръга в ребрата и избухна в смях.

— Татко! — извика Кит и затича обратно към тях. — Ела да видиш какво намерих! Там има къща, но е наполовина изгоряла.

Когато излязоха на открито, видяха полуизгорената къща на един беден шотландец. Покривът беше почти срутен, само едната стена беше оцеляла.

— Недей, Кит — рече Майлс, когато момчето понечи да влезе вътре. Тежките, овъглени греди висяха под ъгъл към оцелялата стена. — Първо трябва да проверя здрави ли са.